СТАЯТА

web | Глас

В оголената стая
гласът ми проехтя
до сепване от себе си.
От колко ли години
приспивно съм забравила,
че имам собствен глас.
Куп книги, вехти вещи
и спомени, и навици
отвред са го поглъщали.
И тънел бавно-бавно
гласът като в тресавище,
опримчен в други гласове.

Я, той е имал тембър,
и яснота, и сила,
и даже давал ехо!
Сред светлата, просторна,
прозрачна празнота
до ослепителност звънти!
А прясната боя
е заличила по стените
предшестващите образи.
Но те с растящи нокти
изпод мазилката ще чоплят
и дъжделиво ще я ронят.

Додето пак изплуват
тук-там на бегли облаци
лица, съдби и гласове.
И те около мен ще вземат
най-важните решения
като роднински висш съвет.
И тъй ще ме попие ромонът
на времето сред тази стая.
До следващото боядисване.
И новият й обитател
ще се провикне поразен,
че имал собствен глас,
че давал ехо, ех... Е?

1984

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.