ПОДИР ДЪЖД КАЧУЛКА

web | Глас

          - Закъсня, момиче, закъсня! -
все така подвикваше ми байчото,
          с дългата метла зачесал двора.

          Бе избил последният звънец,
всички вече - чинно по местата си,
          коридорите - ехтяща пустош.

          Зачервена, тичах до без дъх,
нощните си бдения изкупувайки
          зарад прокълнатите поети.

          А живеех само през една
улица от строгата гимназия,
          всеки ден редовно се успивах.

          Тъй и за живота се успах,
както ми предрече с клетви майка ми -
          онзи четвърт час е бил фатален.

          Моите връстници по реда -
задомени, настанени, тачени,
          само аз се щурах закъсняла.

          Без гнездо, без място в този свят,
дето всичко се завзема овреме
          и се брани със зъби и нокти.

          Задъхана, рошава търчах,
изтървала всички земни експреси -
          бе избил звънецът ми отдавна.

          С клетите поети се тешах,
моето алиби бяха стиховете,
          и заплесната, съвсем пропуснах...

          Да умра навреме не успях.
Рано гинат в тоя свят поетите -
          кой убит, кой разрив, кой самият...

          - Закъсня, момиче, закъсня! -
чувам сред растяща пустош байчото
          гузните ми стъпки да измита.

26 август 1981

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.