Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ОБЛАК
web | Глас
Когато буря изведнъж
запращаше главни с тътнежи,
и целият настръхнал град
с дървета, къщи, бягащи каруци,
и с пламналите конски гриви,
от мокрия пожар обхванат,
не можеше да се спаси,
тогава баба казваше спокойна:
"На облак е. Ще прегърми."
Ала човешкият живот
е, пусто, кратък. И така се случи,
че моят мина все "на облак"...
Додето с двете куки тя
светкавиците впримчени премята,
за да си доплете чорапа,
ехти последен гръм разлат.
Пороят угасен се издимява.
И в локвите светът се смее с глас.
1981, Търново
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.
|