ГЛАС

web | Глас

Един глас ме повика.
Разпознах го в просъница -
цял от тайна и далечини.
И догде се завтурна
на бос крак до прозореца,
вече нямаше никой отвън.

Кукуряк се подсмихваше под мустак.

Но аз чух, че ме вика
възходящо с изгрева.
И растеше пред мене светът.
Без да мисля и питам,
наметнах наопаки вятъра
и тич - подир ехото на гласа.

Но не ми обясни накъде.

Пътят с път се уплете.
И проточи се ехото
в лабиринта на нощи и дни.
Аз го следвах през грохот,
в глухонямо пространство и
го долавях понявга насън.

Нима може да ме е подвел?

Прекосява ме смътно
досадливо досещане:
този глас, този звуков фантом,
ах, дали не е в същност
отразено ечение
на призивния собствен глас?

Сама себе си ли зова?

Един глас ме повика.
Накъде?... Вече залезът
ми намига през рамо, прозрял.
Вече времето слиза.
Но все още нанякъде
следвам сянката на гласа.

Ще узная ли в края къде?

1982

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.