БАЛАДА
ЗА УДАВНИЦИТЕ СТИХОВЕ

web | Глас

Зародиши, внезапни замисли
          се будят и болят.
Но ти ще ги удавиш - слепи котета
          из бързеите на деня,
          а котката ще вие в теб.
Изпраната си съвест ще простреш
          на задния балкон.
И все по-яко те завърта делникът
          от трябва - до веднага,
          от няма как - до още как.
А друго колело за изтезания
в обратната посока те върти
от може би - до ах, едва ли,
          от нека - до дано.

И върховият час настъпва привечер,
щом падне здрачът раздвоен
          между лампа и луна,
          между битие и блянове.

Ти търсиш в най-дълбокото
стиха, захвърлен с камък на врата.
А съвестта си снемаш от въжето,
избелена на слънце, с мирис на сапун.
          И ще осъмнеш на ръба
          между наяве и насън,
          между не съм и съм.
В една ръка - сапунената пяна,
а в другата - пречупен лунен лъч.
          Ти стискаш двете шепи.
Разпятието дава равновесие.
Ако една от тях не издържи -
изчезваш в зиналата празнота
          между защо и как.

1983

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.