|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАМЯНА
web | Белези
- 2
На Цветан Стоянов
Нека стане чудо!
Нека ми отнемат под носа
всички ценности, пиляни на безценица:
лозе на баир, иззобано от свраките,
собственост от мисли, придобити с липси,
две-три думи, изцедени от мълчание,
ведрата усмивка с извора от болка,
сън за утрото, лелеян от безсъние,
покрив над главата - градобитен облак,
път като изкъртена с ритник врата,
правота след главоломникривулици,
даже утрешните мои срутове,
целите от пориви за полет...
Всичко да върви по дяволите!
Само нека стане чудо!
Нека пак да диша и да мисли
в буренака-битие един човек.
Но да знам, когато ми е стръмно,
но да знам, когато ми е равно,
мога мижешком да набера числата
като заклинание магично
и да чуя пак притеклия се глас
до сами ухото:
- Ало? Аз съм...
1981
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Лабиринт. София, 1987.
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София,
1997.
|