ЗАКЪСНЯЛА ПРАТКА

web | Белези - 2

Получих ненадейно пратка книги,
поръчана отдавна и забравена -
къде да дяна тоя тежък куп:
"История на древните религии".
Да, някога в какво не се увличах,
но вече търся простите неща.

И колко е останало от мене?
Какво е аз съм, аз бях, аз не съм?
На практика се мъдри мойто име
и точният адрес, ала лицето
отдавна вече е заминало оттук
и новия адрес не си е дало.

Да пусна тия книги "До поискване",
то няма никога да се яви,
при все че те му бяха много нужни.
Приемникът му, тоест аз сега,
едва ли имам с него нещо общо.
Поне. Почти. Съвсем. Или. Освен.

Това, което аз сега наричам,
не вярва в туй, в което аз преди,
дори все повече не го разбира
и спорът между двете не спори -
нас времето като стена разделя.
Кое е впрочем истинското аз?

И само в глуха привечер понякога,
когато съм оставила открехната
вратата между мрак и светлина,
през там се впъхва като запечатан плик
едно необяснимо безпокойство,
познато от детинството ми още
и тлеещо през целия живот.

Внезапен полъх може би извътре
от изподкоренното аз.

1984