Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛУННИЯТ ПАРАХОД
web | Белези
- 2
Луннобял презокеански параход
с гребен на вълна прииждаше към Ривиерата.
И от него бризът музика довя,
сякаш океанът свиреше в седефна раковина.
И заслизаха от там едва-едва
патерици, папионки, воалетки и бастуни.
Корабокрушенци от разбити дни
всеки носеше усмивка и емблема на ревера:
"Време да се наслаждаваш на живота."
Млада бях и до полуда им се смях,
как затъват в пясъка като в летеж насън...
Но защо вълниста музика ечи?
И отде доплува в ритъма й лунното видение?
Пени се презвременен бял параход.
Айсбергно сияен. Моят пристан ли прицелва?
Извисил хобот за мене ли тръби?
Мен ли увещава при магичния фенер на залеза:
"Време да се наслаждаваш на живота."
И да втъвам все по-надълбоко в пясъка,
сякаш съм политнала насън...
1986
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Лабиринт. София, 1987.
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София,
1997.
|