ЕЗИКЪТ НА ПТИЦИТЕ

web | Белези - 2

Птиците говорят с песен.
А песента не може да лъже.
Тя издава най-скритата болка,
най-потайните пориви на любовта.
Песента отдалеч откроява
точно птичата идентичност:
славей, авлига, кос, чичопей.
Колко ли много се казва
с триста звука в секунда?
Няма по-изразителна реч,
по-свободна, по-самородна,
по-съкровена до съкрушение
от езика клокочещ на птиците.
Те се изслушват, не се прекъсват.
Няма недоразумение между тях,
дори и да има, то ще е прелетно,
няма двусмислици и недомлъвки,
няма повик криворазбран, н
ито изповед премълчана.
Всичко блика от бистрина.
Затова ли стихът ти търси
звукопис, струнен ефект, игрослов,
паузи, вътрешно ехо, рефрен, синкоп?
Само че как се постига музиката
на съзвучната птича взаимност?

*

Няма по-злоради инквизитори
          от думите.

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.