ЧУЧУЛИГА

web | Белези - 2

Птица ли пее в небето,
или небето в птицата пее?
Песента разтваря безкрая
и безкраят ечи в песента.
А долу е тъжна пустиня.
И помен няма дори
от Розовата градина.
Всяко стръкче попарено
от пъклен пек и погром.
Чела в покруса сведени,
забити очи в земята.
Но при повика на песента
главите се вдигат високо -
извор ли бистро бълбука,
бистрина ли отнейде извира?
И погледите съзират отвъд
плитчините на маранята
самата пееща светлина.
И нежна надежда отеква
издън прежаднялата гръд.
Душата на птицата напоява с
безсмъртие песента.
Песента напоява с безсмъртие
душата на сухата долина,
която наричаш Родина.

*

Чудодейна чучулига!
Достатъчен е твоят глас,
за да прогледне вир размътен,
пресъхнал поглед да избликне.
И да въздъхнем: - Иде Ден!

© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.