ПРЕДГОВОР

Албена Вачева

web | Жената - грешната и святата

Изданието "Жената - грешната и святата" събира в себе си едни от най-представителните художествени произведения, публикувани от български писателки в десетилетията между двете световни войни. Извън канона на литературата, почти нито едно от тях няма по-късни издания, които да ги представят на четящата публика. Те сякаш остават във времето, което ги е създало и за което разказват. В него остават и самите авторки. Онези от тях, които живеят и след Втората световна война, попадат в едно време, което творческият им натюрел не успява докрай да възприеме и да пресътвори в литературни текстове. С яркото изключение на Багряна и Дора Габе, които изпълват читателските представи за жени поетеси от междувоенния период, творческите профили на по-голямата част от писателките се променят в съгласие с установената конюнктура. Мария Грубешлиева продължава да пише, но по нов начин и за друга аудитория. Анна Каменова сътрудничи на литературните издания като редактор и с преводи, но самата тя все по-рядко публикува свои текстове. Сценариите за филми и театралните драми с предимно исторически сюжети определят този "втори период" в творческата биография на Магда Петканова. Част от тях спират да пишат в опита си да останат верни на вече създаденото. Сред писателките има и такива, чиято творческа биография ясно отразява характера на настъпилото политическо време. На тях им е забранено да публикуват; Фани Попова-Мутафова дори е осъдена. Впоследствие е принудена на компромис. Съдбата на Яна Язова не е по-лека; тя се оттегля, спира да публикува, но продължава да твори и създава една мащабна трилогия, както и роман, съдържащ интуициите й за предстоящото.

Времето, което настъпва, изгражда нови представи за жената и нейното обществено присъствие. В идеологията му се изгубва всичко онова, което се оформя като култура и се отразява в художествената литература от първата половина на ХХ век. Художествените търсения и интелектуалните напрежения за присъствието на жената в модерната епоха, които те отразяват, не намират своето място в новата литература. Политическите директиви, които определят посоките в литературния развой, преформатират модерните идеологически послания и ги стагнират във формализирани идеологеми. Довоенният феминистичен проект, макар и не съвсем ясен в идейно отношение, е прекъснат още в началния етап на своето развитие. Феминизмът, като реално отражение на политически и социални визии, няма право на самостоятелно съществуване в тоталитарната държава.

Това се отразява и в литературното поле. Като се прилагат естетически критерии, които в повечето случаи прикриват идеологически конвенции, по-голямата част от литература, създадена от жени писателки, не получава възможност да продължи заложените тенденции. Поради тази причина създадената в двайсетте, трийсетте и началото на четирийсетте години на ХХ век литература не успява да се превърне в традиция. Тя не намира свое продължение, не се обживява като наследство. В периода от 1944 до 1989 година с много малки изключения, предимно в сферата на поезията, текстовете на жени писателки не се преиздават. Литература, която респектира с обема си и обхвата на темите, остава изолирана във времето си. В него остават затворени и цялата атмосфера, световъзприемане, авторски почерци и читателски нагласи.

Този сборник има амбициозната задача да преодолее тази инерция, която продължава и днес, и да разкрие част от духа на времето и неговото своеобразие. Основната тема в събраните тук текстове е жената - свята и грешна, загадъчна и неуловима.

Женската поезия в междувоенния период разкрива голямо богатство от теми и мотиви. Макар и останала в по-голямата си част извън каноните на модерната литература, тя се изгражда в кореспонденция с най-високите поетически образци, които критическият канон утвърждава, като същевременно запазва своята оригиналност. Независимо от това дали ще наподобява каноничното, или ще се удържа съзнателно в периферните му сфери, женското писане в междувоенния период демонстрира развит естетически вкус и създава поезия с висока художествена стойност. Разгръща се широка палитра от чувства и страсти, които изпълват душевния свят на съвременната жена. Палитра, в която контрастите съжителстват с успокоената хармония на меката емоционална изразност. Сложната природа на жената, която се стреми към своята еманципация или е принудена да го направи в променящия се свят, представя силата на женската същност - изразяваща своите полово-родови характеристики и особеностите на индивидуалната си идентичност.

Главните героини в прозата също са жени, а тяхната социална положеност може би е основната причина краят често пъти да не е щастлив. А дори и тогава, когато действието завършва с положителен финал, у читателя остава известно напрежение. Сюжетите в повечето случаи се развиват в градска среда, където жената е изправена пред редица предизвикателства. Множеството пространства на града дават възможност женските образи да бъдат разгърнати най-пълно, а конфликтите и тяхното творческо решаване да получат най-голяма изразителност и контрастно отразяване. Хипостазите на женското се проявяват в най-широката възможна гама, предлагаща реализация на съвременната жена. В единството на интимни и социални пространства в съвременния град жената е домакиня, съпруга, майка, любовница, жена с професия, студентка. Тя се учи да живее пълнокръвно, напускайки уюта на традиционния ред, изправена пред множеството плашещи и същевременно примамващи възможности на бързо развиващия се град. Градът в произведенията на жените е полето, в което най-ясно може да се покаже родовото еманципиране на жената - независимо от тежките разочарования и множеството трудности, въпреки драматичните обрати в личностните съдби, жената преживява еманципацията на своята полово-родова принадлежност. Жената става все по-видима в българското общество, което поражда или изважда наяве конфликти от различно естество. В част от произведенията се чете упрек към двойствения морал, който удържа на повърхността традиционните ценности, а, от друга - в скритите пространства на града, разкрива непознати дотогава човешки отношения. С тяхното разрешаване се заемат жените писателки, които се опитват да представят творческо решение на голяма част от социалните конфликти, породени от женската еманципация.

Сред най-важните характеристики на женската проза е авторската ангажираност и обвързаността на творбите с ясно забележими социални идеи. При все това, не става дума за активистка или пропагандна литература. Напротив, изгражда се общ идеен контекст, при който текстовете, писани от жени, в голямата си част разширяват идеологическото поле на модерния национализъм, като извеждат на преден план въпросите на полово-родовото неравенство. С особена сила това се проявява при произведенията, в които въпросът за властовите отношения в съвременното българско общество става обект на модерна интерпретация от феминистки позиции. Борбата за еманципация и усилията, имащи за цел разширяване на социалното присъствие на жената, разкриват голямо поле за политическо визионерство, в което се пресрещат леви и десни идейни проекти. В художествените произведения те също намират своето отражение под формата на идеен сблъсък за отношенията между мъжете и жените и отразяват феминистките колебания за положеността на жената между публичното и частното пространство. Борбите за равни права на мъжете и жените, започнали още в края на XIX век, се отразяват в ранните разкази, преводни и авторски.

* * *

Мотивиращо съставителската работа бе желанието да се актуализира тази литература за възможно най-широк кръг от съвременни читатели. Това е опит тя да бъде извадена от дълбоките библиотечни архиви и отново да влезе в оборота на литературната култура на четящите хора. Именно заради съвременната рецепция се наложи стандартизация на правописа и обяснителни бележки на излезлите от употреба архаизми, историзми и заемки, характерни за времето на писането на текстовете. За да се запазят спецификите на авторския стил, не са променяни най-колоритните в стилистично отношение думи и изрази.

Наред с представяне на текстовете от една изключително популярна за времето си литература, писана от жени в първата половина на ХХ век, издаването на сборника преследва и още една цел. Той е създаден да подпомогне университетското преподаване по литература, като предложи на студентите възможност да се запознаят с малко известни или напълно непознати литературни образци. Стремежът не е да се деконструира каноничното знание, утвърдено в университетските програми. Задачата на сборника е далеч по-амбициозна - да се превърне в част от съществуващото знание, като го допълни със съзнателно или несъзнателно пропусканото от литературния контекст на времето. И да представи жената такава, каквато са я виждали писателките от този период - и грешна, и свята.

© Албена Вачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2018
Албена Вачева. Жената - грешната и святата. Варна: LiterNet, 2018-2019