Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА СМИСЛИТЕ НА ТИШИНАТА

Албена Вачева

web

Доста Димовска. Бели дъждове. София, 2004След като приех поканата да представя първата издадена в България поетична книга на Доста Димовска “Бели дъждове”, се опитах да направя една справка в интернет как се чете поезията на македонската поетеса, авторка на стихосбирките "Раждане в белота" (1985) и "Длани" (1994), от страна на професионално и любителски изкушените от поезията читатели. Още в самото начало обаче ми направи впечатление нещо, което на пръв прочит ми се стори естествено и разбираемо, но малко по-късно точно то провокира размисли. За да бъда по-ясна, ще очертая контекста с няколко изречения.

Когато в една от световно известните търсачки в глобалната мрежа се даде заявка за търсене с ключови думи “Доста Димовска” излизат повече от 400 резултата. Цифрата е впечатляваща, казано накратко. След като се запознах със самата стихосбирка, реших да прегледам информацията, получена в резултат на интернет-запитването ми. Именно тогава ми направи впечатление това, за което вече споменах: повече от 90 процента от намерената информация беше свързана с дейността на Доста Димовска като политик. И както вече казах, приех го за нормално - политиката произвежда събития, засягащи живота на много хора. Това обяснение за ситуацията ми прозвуча толкова правдоподобно и същевременно банално, че несъзнателно предизвика няколко въпроса. Изводът от справката е, че интересът към политическата ангажираност на Доста Димовска е абсорбирал в себе си интереса към нейното творчество - задал е друга парадигма на рецепцията на нейното личностно присъствие в широкото публично пространство. И в целия този политически шум:

Дамата има празни очи,
едно загубено време
в отсъстващото присъствие.

“Младата дама”

Това е един от най-ярко демонстрираните контрапункти, показващ практическата невъзможност да се успоредят езиците на поетическия изказ и езикът на политическия хронотопос. И примерът далеч не е единствен: като същински ключ към поетическия език и кодираните в него знаци на света са следните няколко стиха:

Магьосницата изпълва изгрева със смях,
връщайки се от утринното къпане
и душата й, пълна със съдове, се провира
в града през пукнатините на деня.

“Избелване”

Оказва се, че имаме среща с един самостоятелен, уникален в своята единичност глас, изразяващ различните модуси на собствения Аз, на собственото личностно озвучаване (Личева 2002). И ако настоявам, че става дума за уникален глас, то това не е опит да се отстрани поезията на Димовска от традициите (не толкова като наследство, а повече като диалог) на феминисткото писане, а напротив, като част от тях, да се открои нейната самостоятелност, доколкото е своеобразна рефлексия от действието на едни или други идентификационни механизми. И ако едно от изискванията на публичното пространство пред homo politicon е да бъде с поведение благосклонно и добронамерено, то читателят вече знае, че това се постига с всекидневно стриктно поемане на предписана доза таблетки. Превърната в средоточие на сблъсъка политическо (публично) - интимно (лирично), жената, наложила си да бъде щастлива, докато “извършва гражданските си задължения” (“На приятеля”), отново запазва своята отстраненост от баналната повторителност на времето. И тази отстраненост на женското пространство, демонстрирана във всички публикувани в “Бели дъждове” стихове, е същностен елемент на единичния глас, на неговия modus vivendi.

В едно свое изследване върху феминисткото писане в канадската съвременна поезия Лорейн Йорк акцентира върху една ясно забележима и отчетливо регистрирана тенденция: не просто невъзможност да се сподели мъжкия, биологически обусловен дискурс, а невъзможност да се толерира въобще дискурсът, отдаващ предимство на универсалното над частното, над личното. Твърде интересна в тази посока е идеята на българската изследователка Милена Кирова (2004: 182), която определя йерархизацията на културните ценности с оглед на тяхната подчиненост на един универсалистки християнски проект, чийто социални измерения изграждат модела на “вечните” патриархални ценности и желания”. Според този патриархален модел на културна организация “женското тяло става съдба”. Прочитът на стиховете на Димовска ми дава основание да твърдя, че именно през казаното поезията й може да бъде разбрана в нейната уникалност и пълнота.

Дамата - това е постоянната хипостаза на жената в поезията на Доста Димовска. Независимо от това дали е представена като просякиня, скитница, удавница или магьосница; дали става дума за женското болно, разчленено или полумъртво тяло, тя (жената) винаги е респектиращо уникална в своя собствен свят, винаги е част от собственото означаване на пространството. Това пространство изисква и споделя собствена риторика - то има свой език, събрал и понесъл в себе си деконструираща общия смисъл за нещата енергия. Енергия, която става част от центростремителните сили, формиращи нейното женско, лично присъствие в сфера, недостъпна за останалите, провокираща сетивата им с мълчание:

Всички викаха неразбираемо и
показваха юмруците си с ококорени очи.
От устата им излизаше пяна.
Тя ги гледаше кротко. Нищо не разбираше

“Разсъмване”

А тишината, мълчанието, както твърди Наоми Съндерланд (2001), е също дискурс, случващ се в рамките на социалните отношения, изграждащи общия контекст на социалните практики и споделените ценности. Поезията на Димовска провокира общите правила на смислообразуването и познатият знаков код на същия този социален дискурс в тяхното тотализиращо единство: те са разчетени като решетки от думи в празнината на деня (“Решетки от думи”), думи, чиито обвивки трябва да бъдат отворени, за да изтече ядката/ като водопад в празнината (“Думата”). Светът на мълчаливото присъствие е друг, той е различното пространство, в което миналото (и споменът за него) се разчленява и съчленява в едно друго, ново настояще: преоблича се на брега дамата/ и бели наметала от думи намята (“Избелване”), където тя, жената, е сама със своите сетива като безсънна скитница през мъглявините.

Усилията на жените в литературата да подобрят акустиката, техният глас да излезе от маргинализирания дискурс, са обречени на провал в сблъсъка им с масово разпространените стереотипни формули, според една от българските изследователки на женската поезия1. Като имам предвид резултатите от моето интернет-проучване се солидаризирам напълно с подобно твърдение, като ще си позволя едно допълнение. Не само статистическите проценти, но и езикът на тези резултати предизвиква размисли в една твърде интересна посока: жената, наричана в някои издания “желязната лейди на македонската политика”, парадоксално става част, чрез своята поезия, от дискурса на тишината.

За да поясня казаното, ще се опра на подсказаното от опиниън-мейкърите, както днес наричаме журналистите, понятие - желязната лейди, и ще го отнеса към поезията на Димовска. През призмата на творчеството й засиленото внимание към нейната политическа дейност може да се разгледа като своеобразно едностранно абсорбиране и опит за пълно изчерпване на интереса към нейната личност. Няколко са възможните причини, довели до тази едностранчивост. Една от тях се крие в това, както вече се спомена, че политиката засяга живота на много хора именно като сфера на публичност. Вече имах възможността да предложа усъмняване точно в това обяснение, без да го отхвърлям, а напротив, опитвайки се да го разширя контекстуално. Затова, изхождайки от всички конотации на концепта “публичност”, съм склонна да потърся другата причина в механизмите, които формират знаковата природа и структурата на отношенията в социалното пространство. Отстранила се от общите социални конвенции върху означаващия код на културните реалности, поезията на Димовска не може да бъде разчетена през знаците и ценностите, изграждащи традиционния политически контекст. Нейното писане запазва своята отстраненост по отношение на риториката на този контекст, без да се опитва да имитира или подражава на структуриращите езика му елементи и по този начин да се поставя в подчинена позиция. Напротив, деструкцията на този език демонстрира ясно осъзнат избор не толкова на съпротивляваща се позиция към правилата на социалния свят, а по-скоро на собствена, запазила своята отстраненост позиция. При това, нека подчертая още веднъж това - съзнателно избрана.

Не казвай, не си изповядвай сърцето нито на живите,
нито на мъртвите. Шепти своите молитви на Слънцето,
само то ще те разбере.

“Анатема”

 


Димовска, Доста. Бели дъждове. Прев. Катя Ерменкова. София: ИК "Синева", 2004.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Повече по този въпрос вж. Личева (2002: 322). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Йорк 1991: York, Lorraine. Contemporary Canadian Women Poets and the Inability Topos. // Canadian Poetry, 1991, Fall/Winter, № 29 <http://www.uwo.ca/english/canadianpoetry/cpjrn/vol29/york.htm> (06.08.2004).

Кирова 2004: Кирова, Милена. Бедата на “матриарха”: Жените и канонът в литературата. // Идентичности, отражения, игри. Юбилеен сборник в чест на проф. С. Хаджикосев. Съст. К. Протохристова, А. Личева, О. Ковачев. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2004, 179-196.

Личева 2002: Личева, Амелия. Истории на гласа. София: Фигура, 2002.

Съндерланд 2002: Sunderland, Naomi. Silence, Silencing, and the Silenced. // Towards Humane Technologies. University of Queensland, 15-17 July, 2002 <http://www.uq.edu.au/gsm/Confpapers/Sunderland_silence.doc> (06.08.2004).

 

 

© Албена Вачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2004, № 8 (57)