Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАДАЧИТЕ ЗА ПУНКТУАЦИЯ

Албена Руневска

web

Съдържателен анализ на задачите в частта по български език >>>

В изпитната програма проблемът за пунктуацията присъства в следните теми: обособени части на изречението, вметнати части на изречението и видове сложни изречения. Задачите, формулирани по тези теми, би трябвало да проверяват формираните умения върху основата на придобитите знания по синтаксис в процеса на обучение.

Проверката на пунктуационната култура на тестуваните е от особена важност, защото пунктуационното оформяне на писмения текст е начинът да се компенсира губещата се при писменото общуване информация, която при устното общуване се набавя чрез други комуникационни канали. Тази важна цел обаче се конкретизира по специфичен начин с оглед на представянето на пунктуационните проблеми в учебните програми за обучение по български език до 7. клас. Макар че водещ при формирането на пунктуационни умения у учениците трябва да бъде синтактичният принцип, върху който се основава българската пунктуация1, на практика в обучението се използва принцип, който условно може да бъде наречен „лексикален". В този смисъл учениците усвояват поредица от правила, според които „запетая се пише пред определени думи" и „запетая не се пише пред определени думи". От тази практика произтичат два основни проблема. На първо място - знанията и уменията на учениците са свързани преди всичко със запетаята, която е изведена в ранг едва ли не на единствения знак за вътрешноизреченска пунктуация. На второ място - проблемни за учениците се оказват всички случаи на ограждаща или скобна употреба на препинателните знакове, когато задължително трябва да се поставят и отварящ, и затварящ препинателен знак2. Това се налага в случаи, когато обособената част, вметнатата дума (или вметнатият израз) и подчиненото изречение не се намират нито в началото, нито в края на изречението. В такива случаи отварящият препинателен знак най-често е поставен, но не е поставен затварящият препинателен знак. Проблем за учениците представляват и случаите, в които подчиненото изречение не е въведено чрез най-лесните за разпознаване подчинителни съюзи и съюзни думи (от вида на че, който).

Ако първият проблем е проблем на учебните програми и на учебниците и в този смисъл не би трябвало да има място в теста, то вторият именно би трябвало да намери мястото си в него. Тестовите задачи би трябвало да бъдат така изработени, че да проверят уменията на учениците, свързани именно с „болните места", т.е. най-вече с пунктуацията при употреба на обособени и вметнати конструкции в простото и сложното изречение, както и с пунктуацията на подчиненото изречение в състава на сложното съставно и на сложното смесено изречение.

В Тест '2000 задачите, проверяващи пунктуационните умения, са 15., 16., 17. и 18. Една от тях обаче - задача 16., проверява две неща: пунктуационни умения и лингвистични знания (за да се реши успешно задачата, учениците трябва да знаят съдържанието на понятията подчинителен съюз и сложен съюз). Налице е преосмисляне на задачите на теста - от тест за измерване на комуникативноречевите умения и навици акцентът мълчаливо се прехвърля към тест за измерване на лингвистични знания. Подобни по структура задачи по принцип са възможни за проверка на пунктуационните умения, но отговорите трябва да бъдат формулирани така, че да не изискват актуализирането и използването на лингвистични знания.

Задачи 15., 17. и 18. (ако съдим по верните отговори) проверяват съответно пунктуация при вметната дума (задача 15.); пунктуация на сложното съставно изречение, в което подчиненото се намира между частите на главното (задача 17.), и пунктуация на сложно съставно изречение със съподчинени изречения (задача 18.).

В задача 15. съставителите са избрали вариант, в който четирите изречения са синонимни помежду си. Това предварително усложнява задачата, защото тя всъщност проверява повече от едно умение - да се разпознае синонимията и да се проверят знанията за пунктуационно оформяне на изреченията. Същевременно четирите синонимни изречения са разнородни от синтактична гледна точка. В резултат от всичко това ученикът трудно може да класифицира към коя изпитна тема принадлежи тази задача, за да може успешно да я реши. Още повече, че верният отговор „б" се основава върху изключение, а не върху общо правило3.

Задача 17. също съдържа хетерогенни от синтактична гледна точка и синонимни от съдържателна гледна точка изречения. Същевременно синонимията не е последователно потърсена: отговори „б" и „г" еднозначно насочват към предметната област „спорт" (при което само в отговор „б" еднозначно се разбира, че става въпрос за ски-спорт), докато отговори „а" и „в" говорят изобщо за цветовете на дрехите.

Отговор „а" е сложно съставно изречение с подчинено определително, в което се съдържа обособена част. Отговор „б" и отговор „г" са сложни съставни изречения с подчинени определителни. Отговор „в" е просто изречение. В отговор „в" неумело е разиграна ситуацията, в която ученикът може да си помисли, че става въпрос за употреба на повторителен съюз и...и (И през този сезон черното и сивото ще бъдат отново на мода.) В този смисъл дистрактор „в" е невалиден, защото не съдържа пунктуационен проблем.

Като обща препоръка към задачи от типа на 15. и 17. може да се каже, че е по-добре да не се търси синонимия между отделните изречения, между които трябва да се избира верният отговор, а да се работи с различни от съдържателна гледна точка изречения, които обаче да се по-хомогенни от синтактично гледище.

Задача 18. е добра като тип проверка, но е много близка до задача 17. Освен това тя е и твърде лесна за решаване, защото подчинените изречения са въведени със съюзи (и съчетание от предлог и съюз), при които учениците почти не грешат.

Същевременно нито една от задачите не е съсредоточена върху пунктуацията при обособените части на изречението, където учениците (и всички останали) най-често грешат. Обособена част има само в дистрактор „а" на 17. задача, при което обособената част се намира в края на изречението и не се проверява дали ученикът може да открива мястото, на което е необходимо да се постави затварящата скобна запетая.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Вж Правописен речник на съвременния български книжовен език (ПРСБКЕ). Георгиева, Е. и Станков, В. (отг. ред.). Второ фототипно издание. С., 1995. Принципи и правила на българския правопис, § 61. [обратно]

2. Вж. Янакиев, М. Употреба на запетаята (общи положения). В: Помагало по български правопис и пунктуация. Ницолова, Р., В. Радева, (съст.) С., 1980, с. 360-365. [обратно]

3. Вж. ПРСБКЕ. С., 1995. Принципи и правила на българския правопис, § 68, т. З, д. 68. [обратно]

 

 

© Албена Руневска
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 1
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 1.