Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОДСТРЕКАТЕЛИ И ЖЕРТВИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИХИЛИЗЪМ

Ангел Грънчаров

web

От доста години насам сме свидетели как у нас поникна, порасна и разцъфтя в пищни цветове едно крайно странно, но затова пък още по-отвратително явление: политическият нихилизъм. Той сега минава за мода и екстравагантност на нашите дни. Аз дори съм склонен да го оприлича с масово заболяване и дори с епидемия. Популизмът се оказа негово органическо допълнение, той е най-свидната му рожба. Най-разюзданата демагогия и цинизмът пък са на път да станат негов най-възвишен морален патос.

В почти всяко писание или говорене на политическа тема в медиите се просмуква някакъв откровен нихилизъм по отношение на политическото, свеждащ се до това, че “политиците, при това всички до един, са маскари и негодници”, че “политиката е мръсна работа”, че всички ние хем сме безмълвни жертви на жестоки и нагли управници, хем при това... нищо не може да се направи, а пък нещата стават все по-отчайващи и т.н. Глашатаите на най-безскрупулния политически нихилизъм станаха най-уважавани хора, нещо като пророци на нацията (А. Райчев, Ю. Асланов и пр.). Сидеров, бидейки обикновен спекулант с една болна масова психика, отиде даже в Парламента, залагайки на най-див и откровен политически нихилизъм и популизъм. А пък идейният му другар проф. Вучков стана медийна звезда и дори прочут... шоумен (почти както Слави Трифонов!), пак основавайки всичките си дрънканици на също такъв най-пошъл нихилизъм и на една неврастенична демагогия. Ето защо този феномен - политическият нихилизъм, заслужава най-внимателно вглеждане. Сигурен съм, че ако вникнем по-дълбоко, ще научим нещо интересно, в това число и за самите себе си, за ценностите си и за собственото си съзнание - и като народ, и като прослойки, и като индивиди.

И какво искат да ни втълпят адептите на нихилизма по отношение на политическото? Ами като всеки нихилизъм (nihil на латински означава “нищо”) искат да ни убедят, че в политиката нищо няма стойност, че не си заслужават усилията за промяна на статуквото, че няма никакви общозначими ценности, че всичко е съвсем безнадеждно, че нищо няма смисъл, че е нормално да сме апатични и отчаяни, да нямаме никаква вяра както в себе си, така и в силите на нацията да поеме в свои ръце бъдещето си. Тоест този нихилизъм иска да ни направи най-пасивни жертви тъкмо на кукловодите в политиката, ония, които дърпат конците. Защото, ако ни лишат от енергия за промяна, то това означава да продължат завинаги издевателствата над всички нас: тъй като ние вече сме подготвени да ги приемаме за “необходимо и неизбежно зло”, от което няма спасение. Искат да ни накарат да намразим самата демокрация, да се преизпълним с недоверие към самата свобода, да се откажем от волята за промяна. Пък и, в крайна сметка, да прокълнем както демокрацията, така и свободата, така дори и достойнството. Политическите нихилисти и демагози вече не се свенят да наричат демокрацията... “демонокрация”, а пък свободата отдавна я величаят като... “свободия” и анархия.

Вижда се, че една такава “теория” е безкрайно полезна точно за ония, които са заинтересовани да се запази статуквото, а народът да се превърне в обезверена и лишена от ценности безволева маса, податлива на всякакви манипулации и способна да понесе всякакви издевателства. По тази причина трябва да се признае, уви, че тези, които “поръчват музиката”, няма как да не са изключително доволни от разпространението на този така нагъл политически нихилизъм. Нещо повече, аз съм склонен да допусна, понеже няма нищо случайно на този свят, че точно те са поръчали, платили са появата му, те именно го поддържат и с нужните финансови инжекции, те го насърчават, при тях са на заплата и най-яростните му проповедници и... трубадури. Ето по тази причина, убеден съм в това, се оказва, че политическият нихилизъм, който превръща гражданското общество в безмълвна и отчаяна жертва, се насърчава тъкмо от тези, на които той е така изгоден! Представете от тази гледна точка колко доволни са самите подстрекатели на така изгодното за тях отчаяние на жертвите им. Колкото сме по-отчаяни, толкова по-високо те рипат от радост, нима може да бъде иначе?!

Триумфът на политическият нихилизъм у нас започна с намесата на доведения по поръчка на ДС бивш цар, чиято велика заслуга уж беше, че разби “двуполюсния модел”, а всъщност, че по негово време започна най-неудържимото развращаване и обезсилване на гражданското общество. Приложиха се всякакви средства за постигане на голямата цел: деградация на гражданско съзнание на хората и парализиране на тяхната гражданска енергия. В резултат на което тя или е на път изцяло да пресекне, или пък, в крайна сметка, избива в тия най-причудливи форми на политически нихилизъм, на които сме свидетели. Такова цвете, при това отровно, на вече възникналия политически нихилизъм се оказа по-късно и “Атака”. А пък сега, в наши дни, най-буйно цъфти и предстои дори да върже още по-странно цвете: мутренско-генералско-милиционерския “народен” популизъм и нихилизъм на Бойко Борисов и на ГЕРБерите му.

Ето как се стигна до парадоксалната диалектика на този феномен, който прекрасно обслужва статуквото и господстващата олигархия: всичко в действията на управляващите, дори и най-явните им злоупотреби с власт, се тълкуват като храна и насърчение на политическия нихилизъм и на прислугващия му популизъм, а пък растежа и цъфтежа на този последния осигурява благодатна почва за още по-големи издевателства и злоупотреби. Получи се нещо като “скачени съдове”, поради което вече е на път да се сбъдне най-съкровената мечта на нашата така корумпирана и безнравствена олигархия: на хоризонта се мержелее идеалът й за вечно господство и нескончаеми кражби. По-добро от това изобщо не може да й се случи: предстои да дойде и моментът, в който жертвите ще започнат и да благославят душителите на своята свобода! Симптом за това е “всенародното преклонение” пред Бойко Борисов, този “титан на... мисълта и баща на... българската демокрация” (човек вече не знае къде да сложи кавичките!)

В интернет ми попадна образцов пример на така разпространения политически нихилизъм и цинизъм, който искам тук да приведа. Този цитат сам по себе си е безкрайно показателен шедьовър. Позволих си само отчасти да поправя граматичните и стилистични грешки: “Политиката на управляващите е унищожението на българите. И също - тотално замазване на очите и хипнотизиране на народа. Не без помощта на чужди агенти, разбира се, така че хората до последно да не прoтестират срещу геноцида и даже сами да си купят въжетата, на които ще ги бесят. Демонокрацията се оказа инструмент, чрез който българският народ да бъде унищожен с беззаконие и ограбване, докато си мисли, че това е свободата. Свободен народ е този, който не зависи от чужди народи. Който има и живее съобразно своите си закони. “Свобода или смърт” ни завеща Апостола, за това сме длъжни пред дедите ни, а и пред децата си, да направим така, че българинът да се ражда и умира свободен. Някои все още разчитат на това, че чрез изборите могат да допринесат с нещо за по-добро бъдеще. Заблуда!!! Изборите се оказаха най-гениалната измама на нашето време, а вие достатъчно плиткомозъчни, че да вярвате в тази лъжа. Я се замислете, защо по-най важните въпроси никой не го интересува вашето мнение, а ви дават право на мнение само когато имат нужда от вас, за да ги вкарате при големите пари. Защото идеалът на управниците ни е тяхната изгода, парите и тяхното лично финансово благополучие. “Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.” В момента ние пак сме под робство. Само помислете кой ни управлява: евреи, турци, руснаци, а тук-там се намират българи, които са се продали и служат на нашите врагове. Сатанистите си разиграват коня в нашия двор, а вие ги храните. Пак ми кажете: кого точно избирате и за какво? Избирате си палачите и сами си точите ножовете, с които да ви колят...“

Шедьовър е, нали? Спор няма. Всичко има тука, всички средства са използвани, за да се насърчава апатията, отчаянието и безнадеждността на наивния “гласоподавател”. И отбележете, отровните стрели на този нихилизъм са насочени тъкмо срещу най-същностната страна на демокрацията: изборите. Това съвсем не е случайно. Като откажат някой човек да иде да гласува - щото “нямало смисъл”! - това вече е победа. Видяхте, че усилията им не бяха напразни: 60% от българските граждани вече не гласуват. Пей, олигархио!!!

Важното е, че в този цитат се съдържат в най-синтетична форма основните мотиви, които ни припява цялата олигархична пропаганда. Целта й е: да не гласуваме, да проклинаме демокрацията, да мърморим само в кухните до полите на жените си, да се страхуваме, нищо да не смеем да предприемем, да плюем всички политици накуп, да ставаме стадо и т.н. Най-мощното оръжие на олигархията се оказа политическият нихилизъм. Когато демокрацията е провалена, защото огромни слоеве от “демоса” са приспани, то тогава господството на олигархията е абсолютно и незастрашено от нищо. Но представяте ли си каква жалка участ чака нашата разпасала се олигархия, ако всеки един от нас пак стане гражданин? Или ако на нихилизма бъдат отрязани корените? И ако “масата” ненадейно стане народ? О, кошмар! Затуй да изревем най-дружно: Да живей нихилизмът! Да живей популизмът! Да живей демагогията! Да живеят Сидеров, Вучков и Борисов! И Тошо Тошев да живей!!! (Сакън, за малко да го забравим!!!)

 

 

© Ангел Грънчаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.05.2007, № 5 (90)