Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
И ТОЛКОВА...
web
Сивеят морените,
препичат се на слънцето голи.
Стволи на борове в далечината,
буки издигат чела.
Аз скачам от скала на скала.
Но ето - спрях.
Цветче във венчето на здравец
между две скални гърбици изгря.
С многопръстия се е хванало
на камъка в раната - в шепичка пръст.
Издига ръст едно нежно стебло
и се смее!
Колко устрем за капка живот!
И разбрах - дошли сме да бъдем
под небесния свод
и толкова...
1957 г.
© Анна Петрова-Драгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2002, № 2 (27)
Други публикации:
Анна Петрова-Драгиева. Извисяване. Пловдив: СНБП, 1993.
|