Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБРАТ ВЪРХУ ПЛАВАЩИТЕ ПЯСЪЦИ НА ИСТОРИЯТА
(Интервю с историка Александър Мошев)

Мариана Светославова

web

Доскоро историкът Александър Мошев защитаваше еретичната теория, че българите са траки и имат местен произход. Само преди година излезе втора негова книга, в която той многостранно разглежда тази хипотеза. Междувременно възгледите му са се завъртели на 180 градуса и днес изследователят застава на страната на официалната версия за нашето древно минало. Заявява, че споровете за него са безплодни, политизирани и под натиска на емоциите заради неизживян тип предмодерно мислене.

 

- Преди 5 години в свое интервю за в. "Сега" Вие обосновахте хипотезата, че българите са населявали Балканите от най-дълбока древност. Но ето че това лято антропологът Светослав Стамов, който работи с екип от Харвард и наши археолози от НАИМ, огласи в сп. "Българска наука" първи резултати от нова серия генетични проучвания. Като начало са изследвани останките на един погребан прабългарски войн и според тях той има палеосибирски произход. Отново се потвърждава тезата, че прабългарите са дошли тук от Алтай, от езерото Байкал и дори се оказва, че те се родеят със северноамериканските индианци.

- Не съм изненадан. Уточнявам казаното от мен преди години: част от съвременните българи вероятно са генетични наследници на късноантичното население на Балканите и Причерноморието, но идеята за мен не е да търсим българското име на Балканите назад във времето, тъй като стигаме до първото и твърде неясно споменаване на българи на Балканите в 480 г. от Йоан Антиохийски и по-назад не можем да говорим за такъв етнос в Югоизточна Европа.

 

- Ето че влизате в противоречие със самия себе си! В своята първа книга - "Болгар - тайните на нашия произход", издадена през 2015 г. - Вие казвате, че понятията траки, прабългари и славяни обозначават едно и също или родствено население, че те са наименования на едни и същ народ!

- Ами тогава така съм мислил! Всъщност се оказа, че и тези три митологизирани съставки в нашия етногенезис, са нееднородни по своя състав. Може би по-хомогенни са били т.нар. славяни с тяхната вероятна хаплогрупа R1A, въпреки че южните и северните славяни, както излиза наяве, имат различен генотип, което вероятно се дължи на вторични фактори. Днешното разбиране за славяните и онова отпреди хиляда години е различно.

 

- Вие бяхте един от алтернативните изследователи, които защитаваха тезата за местния, автохтонния произход на българите. Отказвате ли се от нея?

- Според мен тази теза не е състоятелна вече. Тази съставка - прабългари - от която идва и името българи, тя би могла да бъде с произход от различни географски точки. Името би могло да се зароди в Азия, както казват, въпреки, че "Азия" е доста широко географско и етнокултурно понятие. Процентът на (пра)българския дял обаче, трудно би могъл да се установи. Истината е, че сме изключително разнородно население, разнообразно като генотип и това е голямо богатство.

 

- Как променихте така радикално позицията си?

- От известно време проучвам някои от историческите източници, които се предлагат като аргументи, по-задълбочено и установих, че те не подкрепят тезата, че т.нар. (пра)българи са били на Балканите още от Античността, да не говорим за неолита... Нищо не подсказва името българи да е съществувало в Югоизточна Европа преди V в. Нямаме такива данни. т.нар. карта на Св. Йероним, за която се твърди, че е от ІV в., произхожда от територията на днешна Белгия и е съставена в град Турне през XII в. от монах бенедиктинец вероятно по данни от карта на Св. Йероним и там е добавено пояснението "Мизия/ тук и България". Но това е пояснение от гледна точка на ХІІ в. Няма в ІV в. българи и България на Балканите. В т.нар. Равенски космограф, извор от VI-VII в. изрично се казва: "А между Тракия или Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития". За какъв "автохтонизъм" говорим тогава?! Моите идеи коренно се промениха, след като видях, че нямаме никакви доказателства, че българите са съществували на Балканите от хиляди години. И още нещо - аз не бях проверявал тезите на Ганчо Ценов относно идентичността на готи и гети. Оказва се, че тази негова идея, която почива върху труда "Гетика" на Йорданес, също не може да се приеме еднозначно - че готи и гети са едно и също население. Че то е тракийско и всъщност българско... Това категорично не е така.

 

- Вие как го проверихте?

- Ами аз започнах да проверявам тези извори, на които той се базира - на самия Йорданес. Йорданес твърди, че гетите идват от Скандза, а това е Скандинавия, което напълно противоречи на тезата за местния им произход. Фактически в VІ в. и по-рано част от римските писатели отъждествяват едни народности с други не чрез някакво задълбочено етнографско проучване, а изцяло на основата на фонетично сходство в имената им, демонстрирайки по този начин своята класическа начетеност...

 

- Значи подвеждането, че готите са гети произлиза от Йорданес?

- Най-ярко изразено е от него, но Ганчо Ценов го е повторил и го е извел като изключителна истина. Може би в етногенезиса на готите е участвало и някакъв вид тракийско местно население отвъд Дунав или от Северното Причерноморие - т.нар. Черняховска култура, но да говорим, че те са абсолютно идентични с траките, това за мен е абсурд! Дори имената на вождовете им го показват - Атаулф, Ерманарих, Фритигерн... Това не може да бъдат имена на траки, няма ги в тракийската именна система. На това ниво готите очевидно не са траки.

 

- А какво ще кажете за Анонимния римски хронограф и изречението в него "Зиези, от когото са българите", което ни дава едва ли не библейска генеалогия от времената преди Потопа?

- Не съм виждал и сравнявал ръкописите на Анонимния римски хронограф, но на мен ми е известно, че това е добавка в най-късния му препис. И всъщност в оригинала на хронографа Зиези и българите не фигурират. Това най-малкото поставя под съмнение тази история...

 

- Защо в последно време траките не се споменават като съставна част от българската народност?

- Със сигурност това население е предало имената на реки и градове...

 

- Само толкова? И после услужливо са се оттеглили?

- Не, преди това тяхната популация намалява, а тя вече не е и хомогенно тракийска. Имаме 6 века римско господство тук и те не остават без последствие за етническата ситуация. Имаме преселение от Близкия Изток на Балканите, което римляните целенасочено направляват. Имаме преселение на военни от Италийския полуостров и Западна Европа, огромна част от тях остават. Има заселване на сармати, готи, хуни, на авари, по-късно и на склавини/славяни. Това не може да се пренебрегне. Не можем да мислим, че траките, каквито са били през І в., са били същите и през VІІ в. Постепенно сведенията за траки, наричани по-късно със сборното име беси, започват да намаляват. Бесите остават под някаква форма, най-вече в Южна България. Част от това население се оттегля в планински и полупланински области. Този процес обаче не може да бъде хванат археологически, защото у нас в планинските области са извършвани значително по-скромни като обем проучвания. А и селищата им там са били не толкова от масивни сгради, битът им е бил много по-прост и не са оставили толкова видими археологически следи. Така или иначе това население е останало.

 

- Но този факт не се ли пренебрегва напоследък?

- Не мога да кажа това. Съществуват етнографски характеристики на българския етнос (фиксирани през ХІХ-ХХ в.), които биха могли да бъдат отнесени към тракийското начало. И това е белег, че някакъв, може би значим компонент от нашия етногенезис са и т.нар. траки. Но те са претърпели силен етно-културен трансформационен процес. Шест века са огромен времеви диапазон. Да не говорим, че съществува един хиатус от два века в материалното наследство на Балканите в почти всички селищни центрове. Ние няма как да си затворим очите, че през VІІ и VІІІ в. по нашите земи почти не са оставени следи от организиран живот. От началото на VІІ в. границата на Римската империя, Лимесът по река Дунав рухва, не функционира. Империята е имала големи проблеми с Персия, а по-късно и с Арабския халифат и навлизането на юг от Дунав се улеснява значително. Тогава настъпва срив икономически, религиозен и културен, а вероятно и популационен. Най-вероятно местното население е намаляло и е било принудено да се пресели в планините. В следващите два века можем да говорим за прекъсване на организирания градски живот, за липса на монети, на големи църковни центрове, за срив на търговията...

 

- В книгата си "Болгар", издадена през 2015 година...

- Но е писана в продължение на 10 години...

 

- ...Вие акцентирате на керамична плочка - една от много подобни, открита в късноантична крепост във Виница, Северна Македония. Тя е с изображение на конник и надпис "Болгар", ограден от двете страни с по един кръст. Плочката е датирана от ІV-V век...

- Не е много ясно откога е. Със сигурност последните плочки там са от края на VІ-VІІ в. Тогава животът в крепостта се преустановява...

 

- Тази плочка обаче даде заглавието на книгата Ви и е съществен аргумент в полза на тезата, че в този регион се е намирала "първата българска архиепископия Юстиниана Прима".

- Сега намирам това за твърде смело предположение.

 

- Значи днес, пет години по-късно преразглеждате това свое виждане?

- Не, тогава аз изложих една хипотеза - за връзката на плочката с Юстиниана Прима, която обаче е доста... бледа. Първо, ние не знаем точната датировка на тази плочка. Не знаем и точното значение на надписа "Болгар". Ние дори нямаме представа как е изглеждала цялата плочка, от нея е запазен само горният ляв ъгъл... Знаем, че е открита в раннохристиянски култов център, където са намерени и други плочки със старозаветни и раннохристиянски сцени. Но ние нито сме виждали плочката с очите си, нито дори сме говорили с някого от хората, които са я открили и изследвали. Не знаем и има ли и други запазени фрагменти от нея... По-скоро няма.

 

- А датирането - не е ли многозначително?

- Керамиката се датира с т.нар. термо-луминесцентен метод, но той в случая не е прилаган. На Балканите няма специализирана лаборатория и аз не знам да е пращана плочка от Виница за такава датировка. Датировката е направена по вид и стил на буквите, които са латински, и по изображенията, тоест по косвени белези... Най-ранните плочки са датирани от ІІ в., а най-късните от VІ в. Ние не можем да кажем тази плочка в кой век е изработена. Но не може да е много след VІ в., защото в VІІ в., след император Ираклий започва много силно елинизиране на живота, в това число и на надписите и на официалните документи в Източната Римска империя.

 

- Значи отново ревизия на догадките?

- Толкова години откакто е открита, тази плочка все още не е достъпна, не е изследвана. Виждал я е по негови думи преди 30 години само проф. Николай Овчаров. Преди 6-7 г. представители на нашата археологическа наука говореха, че ще направят съответните постъпки пред властите в република Северна Македония, но това не се е случило...

 

- Да Ви върна към аргументацията на друг алтернативен изследовател - проф. Йордан Табов. Той изрежда поредица от позовавания на древни източници, в които се сочи присъствието на българи в много по-ранни години от тези, които са официално признати.

- Ако става дума за българи на Балканите, няма по-ранно свидетелство от 480 г. приблизително на Йоан Антиохийски. То впрочем също е спорно, но да кажем, че го приемаме.

 

- Според проф. Табов изследователи като Дюканж, Льо Киен и др. започват списъка с архиепископите на България с Протоген Сердикийски, живял по времето на Константин Велики (280-337 от н.е.).

- Шарл Дюканж не е извор, той е живял в ХVІІ в. Мишел Льо Киен е свещеник и писател от ХVІІІ в. ...Те не са първични източници. Източници са документите, писани в епохата или непосредствено след нея. Ние имаме събрани много гръцки и латински извори за българската история. Ако говорим за т.нар. Дюканжов списък, това е документ от XI в., в който анонимен гръцки автор е изброил българските архиепископи, прибавяйки и Протоген Сердикийски - духовник от IV в., който няма нищо общо с българската църква.

 

- Миналата година беше издадена следващата Ви книга - "Скритата българска история и археология".

- Тя обаче е писана пет години по-рано.

 

- В нея Вие потвърждавате тракийската парадигма. И излагате аргументи в нейна подкрепа...

- Всъщност доста сериозно са ревизирани част от постановките в първата книга.

 

- Но накрая на книгата, в обобщенията, съвсем директно пояснявате, че си оставате застъпник на автохтонната теория. Казвате: "Въпреки че я споделям обаче, аз не я предлагам като някаква абсолютно доказана истина. Тя е само един от възможните погледи към произхода на съвременните българи - най-логичният от моя гледна точка...".

- Да, но в момента тези думи ми се струват много силни. Трябвало е да бъда по-внимателен, защото какво означава "най-логична гледна точка"? При условие че има един много сериозен хиатус, тоест прекъсване на следите от организиран живот на Балканите до приблизително VІІІ-ІХ в...

 

- В последната част на книгата влизате в полемика с Цветелин Степанов. Тя е озаглавена "(Не)възможна ли е тракийската парадигма?" Сега как бихте озаглавили собствените си изследвания по темата?

- Тогава не вземах под внимание едно обстоятелство, което в момента много сериозно проучвам - т.нар. Юстинианова чума, която засяга цялото Източно Средиземноморие, че и Западна Европа в 541-542 г. и която отшумява на вълни чак до VІІІ в. Това са повече от два века, през които епидемията засяга според някои изследователи близо 25% от коренното население на Източното Средиземноморие, включително и Балканите. Засяга най-вече градските центрове, но и земеделското население, макар и в по-слаба степен. Натрупват се данни за едно много сериозно редуциране на населението в този период. Преди идването на т.нар. славяни (склавини) и т.нар. прабългари много трудно бихме могли да говорим за запазване в цялост на едно късноантично население, което в представите на автохтонистите е непокътнато, когато тук идват Аспаруховите българи. Да не говорим, че това население се нарича упорито "траки"! А ние реално не знаем в каква степен неговите етнокултурни характеристики са променени. Защото тук господства около седем века Римската империя и тук стават изключителни размествания и промени на населението. Досега аз не съм отчитал тези фактори, не съм ги взимал под внимание или частично съм ги пренебрегвал в рамките на това, което на ми се е искало да бъдат реалностите. А те вероятно са доста по-различни...

 

- В крайна сметка обезличена и преиначена ли е тракийската ни история?

- За мен не е обезличена и преиначена. Древна Тракия в ІІІ, ІV, V в. пр.Хр. е едно. В І в. е нещо по-различно, след това в V, VІ и VІІ в. сл.Хр., близо 1000 г. по-късно, е нещо друго. Ние не можем да говорим за абсолютна непокътнатост и приемственост на населението в тези векове...

 

- В "Скритата история..." казвате, че има някакво усещане за половинчатост, за недомлъвки, за скриване на факти и артефакти, което витае във въздуха...

- Това усещане витае сред обществеността и се изразява в разни конспиративни теории, свързани с нашата история. Но тези колосални заговори срещу нея, когато ги разгледаш детайлно, не съществуват. Никой не се е занимавал целенасочено и многовековно да фалшифицира, изопачава и обезличава нашата история. Това е един мит.

 

- Цитирате и един психолог - Росен Йорданов...

- Харесаха ми мислите му, че у нас правенето на история, т.е. на исторически изследвания, се е превърнало в проблем, защото ние сме прекалено взрени в историчното, в миналото. Историческият подход в представите ни някак определя цялостното ни днешно битие и ние непрекъснато проблематизираме историческите събития. Натоварваме историята с някакво колосално очакване. Смятаме, че изваждането на бял свят на "историческата истина" ще реши някакви проблеми на днешния ден. У нас произходът на българите е митологизиран, забулен в тайнственост, няма сведения, няма точни археологически данни, множество хипотези си противоречат. Сега тази тема започва да придобива свръхмитологичен характер и това става изключително болезнен проблем не само за старата ни история, но и за новата. Ние, изглежда, имаме проблем със себеидентифицирането си. Вероятно това е характерно за всички общества в преход...

 

- Но Вие самият не наливате ли огън в тази вътрешна битка? Първо, предлагате аргументи в една посока, след това в обратната. Започвате да опонирате на самия себе си...

- Ами аз не мога да се отделя от цялото, от средата, в която съм живял и живея. Аз съм бил определян и форматиран от средата и от това, което съм прочел, чул... Да, в голяма степен е така.

 

- А какво ще кажете за трудовете на Ганчо Ценов, чийто следовник Вие бяхте, но вече не сте, който казва че най-важно за един народ е историята и "Ако има история, има народ"?

- Както винаги Ганчо Ценов надценява според мене значението на историята. Наистина общото минало, общите спомени са едни от народностно-образуващите фактори. Но не всичко е история. Историята не може да реши проблемите на днешния ден. Да, научните проблеми са много интересни, те дават широко поле за дискусии, за научни форуми и дори за любителски интерпретации. Но историята не е панацея. А би могло един народ да няма дълга и богата история и пак да се радва на много добро политическо и икономическо битие. Ние се отнасяме към всеки аспект от миналото си с огромен емоционален заряд. Просто подхождаме към миналото си с емоция, което е разбираемо, но би било добре страстите постепенно да утихнат.

 

- Да Ви върна на две по-конкретни неща... Най-напред на славянското преселение в VІ в., което Вие, както и цялата школа на автохтонците, отричахте. Сега на какво мнение сте по този въпрос?

- Най-вероятно в VІ в. то започва, има признаци за това, но основните групи на т.нар. славяни/склавини се заселват тук след падането на Лимеса, след началото на VІІ в. В крайна сметка мащабите на това преселение не се били толкова големи, колкото се говореше. Но да отричаме това явление напълно, не е оправдано. Друг е въпросът дали тези славяни/склавини генетично и като етнос/етноси са били една хомогенна маса. Но езиково те са представлявали една сравнително еднородна група. Така или иначе в основата на славянските езици е някакъв общ език...

 

- Според алтернативните изследователи тези славяни и траки са едно и също нещо, а терминът "славяни" е изкуствено създаден...

- Това е много пресилено. Има си славини в изворите, но гръцките автори са добавили и едно "к", наричайки ги склавини. Да, вероятно значението им се надценява, вероятно тези сведения са използвани за създаването на политически конструкции. Всяка имперска и национална доктрина работи с такъв тип конструкции, които ѝ вършат работа. Но склавините са засвидетелствани в изворите, археологически и езиково. Откъде са тръгнали, къде е тази почти митична славянска прародина обаче е спорен въпрос.

 

- На всеки довод се вади контрадовод.

- Ами това не е точна наука и 2 и 2 не прави 4. Към един и същи "факт" може да има няколко равнопоставени гледни точки.

 

- Но при такава радикална промяна в оптиката от Ваша страна човек се пита възможно ли е изобщо да се стигне до истината?

- Около този дебат се създава ореол на нещо изключително, на някаква сакралност, на нещо, което ще ни предопредели такива, каквито сме. Спорът се извежда от полето на научното и се възприема с изключителна страст и острота сякаш темата е от най-висша величина. А това не може да определя нашия дневен ред и да е в центъра на вниманието на нашите съвременници. Наистина има много сериозно надценяване на тази тема. Тя е просто един научен дебат. Но тъй като в националната митология този спор е залегнал като нещо фундаментално и сакрално, споровете от ХІХ и ХХ, които са прекратени след 1944 г., сега избухнаха с неочаквана сила. Тези спорове днес са безплодни, тъй като са политизирани, водят се изключително нетолерантно, не с аргументи, а с емоции. Говори се с термини от ХІХ в.

 

- А не е ли важно да сме наясно със своята идентичност?

- Важно е, но темата за произхода е само част от човешката идентичност. Тя е по-сложен и по-богат комплекс от само етносната идентичност и включва много и най-различни компоненти. И да поставяме етносната идентичност в центъра на своето мислене днес би било излишно етнизиране на темата за идентичността изобщо. Не може етносното мислене да доминира нашите представи за идентичност в ХХІ в. Ние трябва да се научим да мислим с надетносни и неетносни категории.

 

- Например какви?

- Ами ние първо се самоопределяме като човеци. След това има много други категории, чрез които да се идентифицираме - пол, професия, социална роля. Националната идентичност е само част от идентичността на отделния човек. Ако говорим за национална идентичност, споровете за компоненти, проценти, тези толкова детайлизирани спорове, които не водят до нищо положително, не могат да определят идентичността на хората. Повечето хора в България се определят като българи, като, разбира се, съществуват и редица други етноси. Това е. Всичко друго е въпрос на научен дебат, а не на емоция.

 

- А дали не търсим далечните връзки с траките още в Античността, търсейки поводи за гордост?

- Това за мен е една голяма илюзия. Стремежът към автохтонност е характерен за романтичната историография от ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ в., на която нашата историография е била подвластна в началото на своето развитие, а очевидно този тип мислене има сериозно присъствие у нас и днес. Този тип мислене, което търси преди 2, 3, 4 хиляди години опора, за мен не е продуктивен. Нима нямаме съвременни поводи за гордост? Първо, ние сме членове на Европейския съюз. Имаме достатъчно много неща, които са позитивни в днешно време, та да трябва да търсим нещо позитивно отпреди 4000 г. В редица балкански държави като Сърбия, Румъния, Албания в момента има много силно автохтонно течение... Ние даже закъсняваме спрямо техния автохтонизъм.

 

- И защо е така?

- Заради неизживян тип предмодерно мислене. Наскоро непознат човек ми сподели: "Ние на всяка цена трябва да търсим българското у траките и тракийското у българите." Защо? Защо да пренасяме реалии от по-късни в по-ранни епохи? Защо да "българизираме" миналото на Балканите? Това не е научният подход! Ние така или иначе живеем на тази земя, така или иначе сме част от идентичността на това място. Тоест всички тези напластявания на цивилизации така или иначе живеят чрез нас по някакъв начин в днешния ден. Но няма никакъв смисъл ние днес да обръщаме оптиката и да виждаме "българското" преди 2, 3, 4, 5 хиляди години... Все едно съществува един неизменен български етнос. Наблюдавам как в мисленето днес съществува един сакрален български етнос от неолита насам - неизменен в своето битие. И така ние преминаваме като българи през хилядолетията, за да стигнем до днешния ден и това ни дава самочувствие и някакво право... Тоест ние не сме придошли - сякаш е някак позорно да си "придошъл". Унгарците например нямат никакъв проблем да са в сърцето на Европа и същевременно да изследват и тачат своето минало от Азия.

 

- А ако проследим темата за кръвта? Тази червена нишка, която свързва поколенията от най-древни времена до днес - може би тя определя мисленето ни?

- Това е някакъв атавистичен порив на кръвта, който търси родство с миналите хилядолетия. Всички ние сме достатъчно древни като представители на Хомо Сапиенс, като човеци. Ние сме продукт на милиони години еволюция. В този смисъл никой не е по-древен от другия. Никой не може да претендира за изключителна кръвна линия, която го прави по-ценен от другите. Такъв тип мислене не може да сработи в днешно време.

 

- Колкото си по-древен, толкова си по-ценен сякаш...

- Да, тази парадигма поставя като ценност самата древност. Това те прави по-висш по някакъв начин. Това мислене ни води към някакви архаични мисловни конструкции, които се свеждат до "Ние сме древни, ние имаме право. Наше е правото на кръвта...". Но кои са тези "ние"? И не е ли този тип мислене опасен?

 

- Но Вие също бяхте част от тази линия на размишления и доказателства. Излиза, че сте се отказали от нея...

- За мене беше важно да стигна до истината. Смятах, че приносът или делът в етногенезиса на местното население е бил подценен. Но това, което в момента наблюдавам, не е дирене на научната истина, а чиста проба политизация, опростяване и елементаризиране на историческото изследване. И тези спорове, които са на нивото на Левски срещу ЦСКА... Този тип партийно говорене не мога да приема.

 

- Някак с лекота се отказвате от книгата си "Болгар" и от тезите, които защитавахте в нея?

- Не се отказвам, това е бил някакъв етап. Тя е лансирана като една хипотеза, която не претендира да бъде цялостна истина.

 

- Ние сякаш стъпваме върху едни плаващи пясъци. Периодично биваме приканвани да преосмисляме основополагащи, учебникарски тези и положения. И това е доста объркващо. Откъде да знаем, че в следваща книга един автор няма да обърне пак парадигмата?

- Не може да се осланяме единствено на "авторитети", дори и на такива, чиито трудове изглеждат ерудирани и логични. Ако четем само Иванов, а много хора така правят - четат само една група автори, разглеждат само един вид аргументация, за тях може да е много разочароващо. Може би и аз съм бил подвластен на такъв тип мислене, аз отхвърлях онова, което противоречи на моята теза и подбирах аргументи, които работят в полза на моето мислене...

 

- И кога за Вас се обърнаха нещата?

- Когато започнах отново да се връщам към книгите на Ганчо Ценов, включително и тези, които бяха преведени на български и издадени през последните години. Видях че много от тезите му са лишени от логика и от доводи. На едно място той казва, че историята е точна наука, като физиката и математиката, и че е сбор от факти, а не от мнения. А всъщност една огромна част от книгите му е изтъкана не от факти, а от негови мнения, тълкувания и хипотези, които той налага с изключителна категоричност. Включително и езиковедските му опити, които са доста слаби. Аз това изведнъж го осъзнах и разбрах, че цялата конструкция, стъпила върху това, че българите са тук от хилядолетия, е много трудно удържима поради факта, че българското име и българите се появяват на Балканите едва след V в. Е, как тогава са съществували хиляди години отпреди Христа?! Историята, разбира се, не е точна наука, защото резултатите от историческото дирене не са опитно проверими.

 

- Вие не твърдяхте ли някъде, че българин е име не народностно, а религиозно-политическо?

- Каквото и да е било, него го е нямало тук преди края на V и началото на VI в. Е, как да си го измислим? Мислил съм, че може да е съществувало под някаква форма, но каква да е тя? И да е съществувало, не е документирано.

 

 

© Мариана Светославова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2021, № 2 (255)