ЖАДУВАНОТО НЕВИДИМО
Проект "Отминаващи и оставащи пейзажи"^*

Красимир Делчев

web

Българският художник Елица Барамó развива в нови художествени измерения създадената от нея концепция "Седиментен процес". Нейна основа е "идеята за естетика на бавното движение" в линейна перспектива.

Процесът протича чрез утаяващи се енергийно цвето-музикални линеарни ритми, чиято диахронност е предадена визуално в синхронност на забавени вихри чрез сиво-бели слоеве и вълнообразни линии и щрихи.

Това придава на пейзажите приглушена "тиха драматичност" и смълчаност, оживявана в пролуките от жизнерадостни одухотворени цветове. Сякаш наблюдаваме стичането на "времеви потоци", слизащи от Небето към Земята по волята на "Великия Архитект - Твореца", бавно слягащи в определени пространствени участъци на пейзажа - един вид "хронотопи" едновременно изплитащи и разплитащи забулени и замъглени фрагменти от природно, архитектурно или силуетно-антропоморфно естество.

Отминаващи пейзажи, река Ганг
смесена техника: арт принт и пастел; Хартия Hahnemühle FineArt, *седиментен процес © E.Б; 100 х 67 см

Удивителна е последователността и устойчивостта на волята, с която Барамó от години експериментира с този свой метод, прилагайки го в нови креативни полета, десемантизирайки и ресемантизирайки концептуални теми и лични преживявания в опредметеното битие на картини.

Тя маркира идеята за седиментния процес още през 2002 година в платното "Утайка от движението" (Sediment der Bewegung) > смесена техника 100 х 130 см (каталог 2003 г. от изложбите в Гьотинген и Брауншвайг). Забавеното движение в него е елипсовидно около бяла светлина, явяваща се като "място" на платното без интервенция, отгдето то се разгръща и накъм което се сгръща вибрационно-едновременно. В този период, в самото начало на XXI век, цветовете на художничката са ярки. В някои платна - почти "диви", експресивни.

В 2020 година цветовете са по-приглушени и някак "тайнствени", мистериозни.

Оставащи пейзажи, Метаморфози + детайл смесена техника: акрил и пастел; хартия 320 gsm; *седиментен процес © E.Б.; 71 х 101 см

Относно характера на седиментния процес в проект "Архитекта" логиката е мегалитно-скулптурна и "обективна", докато в "Отминаващи и оставащи пейзажи" тя е по-скоро субективно-асоциативна, диктувана от волевите функции на паметта и живостта на спомените, придружени от желание за "оставане" на или "отминаване" покрай "преживяно място - място на лични котви". В някои от композициите на "отминаващи пейзажи" авторското решение за двоен хоризонт много успешно предава идеята за "левитация на пейзажа" като мираж. Оставащите пейзажи: "Хабитат" и "Sans changement в Париж", са мегалитни, пейзажът "Метаморфози" - антропоморфен, а пейзажът "Шемет, Барселона" - носи космическо излъчване, фантастика.

Сложни питания изникват около функциите на луминозните и замъгляващи ефекти, чрез които цвето-вибрационните, сплитащо-разплитащи, слоево-седиментни появяващи се "феномени" биват фокусирани и/или замъглени. Те гравитират към неопределена фигуралност, трупайки бутафорна миметичност или бидейки тотално де-фигурирани, губят очертания и гравитация. Антигравитационно се сливат с "фона" и "политат" към полу-невидимост.

Това заличаване на границите между фигуративна и нефигуративна, респ. абстрактна, живопис, между видимо и невидимо, отвежда до многосмисленост. Усещането за отвореност на тълкуването апелира към въображението на публиката, към асоциации на чувства, копнежи, настроения. В това се крие загадъчността и тайнствеността в платната на Барамó - енигматичното, фантомното. Заглавията на пейзажите подсилват шансовете на въображението и паметта да извикат определен образ и да фигурират призрачна форма. Или пък да де-фигурират видимото на към жадуваното невидимо за сетивата. Бленувано невидимо, разпънато умозрение върху осите на фикционален пейзаж в левитация. Да сплавят форми от безформеното.

Отминаващи пейзажи - Понте Векио, Флоренция
смесена техника: акрил и пастел; хартия 320 gsm; *седиментен процес © E.Б.;71 х 101 см

Точно това качество придава на творбите на Барамó подсилено съвременен характер предвид нарастването на "миксирането" и "аморфността" във визуалната култура на "дигиталната цивилизация".

Тя постига този акцент "мануално" и артистично. Не "механично" и техно-дигитално. Дава нови шансове за оцеляване на авторовото начало, отблъсквайки анонимното визуализиране, гасящо активността на "субективното начало". Творчеството на Барамó е новаторско с диалектическия си подход, може да заприлича на забулено субверсивно, но липсата на агресия и идеите за културна приемственост на авторката я приобщават. Тя посяга едновременно на фигуралното и на нефигуралното начало и се разполага в едно, помежду двете, "трето художествено измерение". Тя еманципирано си "играе" с всички понятия, използвани за съвременната живописна творба: абстрактна, монохромна, фигуративна и предметна, експресивна и романтична...

Тайнственото и мистичното, копнежът заискряват пак!

БЕЛЕЖКИ

* Проектът е част от изложбата на Елица Барамó в Галерия "[a]cube contemporary", София, ул. "Л. Каравелов" № 9 (18.02.-08.03.2021), а текстът на проф. Красимир Делчев е писан специално за проекта. [обратно]

© Красимир Делчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2021, № 2 (255)