ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Димитър Цацов

web | Principium individuations

Не съм убеден в силата на аргументацията на представената интерпретация на мисловния свят на Далчев, но минималното, в което съм сигурен, е, че дадох навеждащи съображения за принадлежността на Далчев към онтологическия обрат, осъществен с различни средства в европейската, руската и англо-санксонската философия от началото на ХХ век и по-специално към т.нар. презентационизъм. В това отношение обаче поетичният свят на Далчев е много по-близо до интуитивизма на Н. Лоски, а не до основнонаучната философия (ремкеанството) на Ремке - Михалчев. Смисловата топлина, която се излъчва от философемите на руския философ, са екзистенциално по-близки до чувствителността на Далчев и по тази причина той отхвърля студения рационализъм на ремкеанството. Ето защо поетичният вариант на презентационизма, осъществен от Далчев, е нов щрих към онтологизма. Фундаменталният копнеж на българския поет е "описание" на т.нар. причастност, в смисъла на Платон, което означава, че вещите са така устроени, че тяхното устройство, първично и абсолютно, е това на един съществуващ сам по себе си праобраз, според който вещите са били изградени в началото, но не във времеви аспект, а разбирано като субстанциалност. Ето защо, ако се перефразира една мисъл на Н. Хартман (2005: 5), може да се каже, че тежестта на онтологичното в поезията на Далчев е онова, което може да удържи априоризма близо до земята и да го предпази от спекулативния полет на мисловната фантазия. "Близо до земята" като призив може да се конкретизира, като се каже, че онтологизмът в презентационизма е това, което ни дава възможност нескритостта на биващото да бъде непосредствено схваната. Именно в поетичното се осъществява генеративният синтез на ейдос и логос. Ако Далчев чува гласа на вещите и ни го предава чрез поезията, то Хайдегер е онзи, които схваща този глас фундаментално онтологически и това е изразено несравнимо с "разказа" му за картината на Ван Гог, на която са изобразени селски обувки:

Чифт селски обувки и нищо повече. И все пак. От тъмния отвор на събутите обувки ни гледа втренчено мъката на стъпките в усилена работа. В спечената тежест на обувките застива бавния ход през просналите се и винаги еднакви бразди на нивата, над която се носи суровият вятър. По кожата им лежи влагата и плодородието на земята. Под подметките се промъква самотността на пътя в полето, пресичащ припадащата вечер. В обувките шепти глухият повик на земята, тихият дар на зрялото зърно и необяснимата, спокойна тъга в пустинната угар на зимното поле. От тази вещ, прости селски обувки, струи смиреният страх за сигурността на хляба, безмълвната радост от победената нужда, тревожното очакване на идващото раждане и трепетът от витаещата смърт. На земята принадлежи тази вещ и е приютена в света на селянката. Из тази приютена при-над-лежност кълни към своето спокойствие вещаещата вещ (Хайдегер 1993: 82).

И наистина само чифт селски обувки, но колко много живот!!

© Димитър Цацов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2021
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). Второ попр. изд. Варна: LiterNet, 2021

Други публикации:
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). София: Проектория, 2014.