Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ІІ. МЕЖДУ ОСНОВНОНАУЧНАТА ФИЛОСОФИЯ И ИНТУИТИВИЗМА

Димитър Цацов

web | Principium individuations

4. Мъртвата поезия

От тази обща концептуална основа Далчев се противопоставя на символизма. "Същия процес на разложение ще открием, ако сравним речника на Лилиев с тоя на новата ни поезия. Лилиев подлагаше думите на строг подбор: той не допускаше дума, която носи отпечатък от пръстите на катадневната употреба; неговият език е като че ли преминал през химическа лаборатория. Поради една дълбока естетическа заблуда авторът на "Лунни петна" се мъчеше напразно да направи от поезията един език, противоположен на обикновения катадневен говор, и спекулираше с поетичността на това, що е отдалечено от живота" (Далчев 2003). Основната критична насока е в откъсването на символизма от действителността, от все по-изтъняващата реалност, която се съдържа в поезията на символистите.

Поради това за Далчев символистичната поезия няма пред себе си нито действителност, която да изобразява, нито някаква възпитателна или друга задача. "От римите не можеш да видиш има ли нещо друго в стиховете му" (Далчев 1998: 175); "Поезията умира от много музика" (Далчев 1998: 208); "Римата не може да спаси стиха" (Далчев 1998: 231).

Далчев съвсем ясно очертава опозицията "поезия на действителността или поезия на отвлеченото" в малката статия "Поезия и действителност":

С риск може би съвсем да се отклоня, ще разкажа един свой разговор преди две години с един от големите ни поети "символисти". Исках мнението му за едно стихотворение. "Добро е, каза, само че да изхвърлиш думата "трамвай". Да се изхвърли не позволяваше самото стихотворение, неговата тема; пък и аз не разбирах защо да се изхвърли. Попитах го. "Ето защо - ми обясни той, - трамвай е много катадневна дума. И освен това, знаеш ли, може след 50-100 години да изчезне съвсем трамваят и тогава стихотворението ще изгуби смисъл" (Това са почти буквално думите му - аз ги помня добре.) Отговорих му, че не мисля още да напечатам стихотворението, камо ли да се грижа за неговото съществуване след сто години. И после: "Защо тогава се употребява в поезията думата "колесница"? Колесници вече има само в музеите, а трамваи има и ще има най-малко още 50 години. И от вашите разсъждения, казах, излиза, че поне за сега, докато съществува трамвай, има по-голям смисъл да се сложи в стих "трамвай", отколкото "колесница". "Бъркаш. Колесница е поетична дума, а трамвай - не", беше му отговорът.

Ясно е: символизмът се отказваше от действителността. Него не тревожеха толкоз "некрасивите" и "непоетични" думи, колкото това, че не трябва да се пее и говори за действителността.

...

Поетът не трябва да възпява "организми" (естественикът говори за тях), а "вечната красота" и "абсолютното".

Обаче при такова схващане на поезията символизмът неизбежно трябваше да изгуби всяко съдържание и ще не ще трябваше да стане "формална поезия". Защото абсолютното само по себе си няма никакво съдържание. То е нищото, то е отрицание на всичко земно, сиреч на всичко онова, което като човеци знаем. Поезията е растение: тя иска почва, макар и гниеща (и колкото по-гниеща, толкова по-добре), но непременно почва. (...) Поетите станаха жреци. И символизмът се огради от множеството и се превърна в "Изкуство за малцина". Защото за абсолютното не може да се приказва всекиму и не всеки се интересува от абсолютното; нужни са посветени.

"Формализъм" и "поезия за малцина" - ето докъде можеше да доведе и доведе поезията символистическото й схващане. Поезията от жива и дейна, каквато трябва да бъде, стана мъртва и ненужна.

Символизмът е мъртва поезия... (Далчев 1927).

Същественото философско основание за критика на символизма е и различното понятие за съзнание. Както вече се изтъкна за Далчев, съзнанието е пасивно, безсъдържателно. Да си спомним, че дори чувствата са на самия предмет, т.е. дори чувствата не са елемент от съдържанието на съзнанието. Докато за символизма съзнанието на този, който ни "говори" чрез стиха, е изпълнено с индивидуален психологичен опит, т.е. то е изпълнено със съдържание, то е активно. Във "Фрагментът" Гео Милев отбелязва: "Символът е асоциация - образ, създаден чрез асоциация. Образът, създаден чрез логиката - м е т а ф о р а т а - е винаги образ на непосредното осезание: адекват на действителността. Действителност: не изкуство. Логичният образ се постига винаги чрез непосреден анализ. Резултатът е: адекват на действителността; не изкуство" (Милев 1919).

Така Далчев очертава алтернативна стратегия в поетичното творчество - отказ от символистичните абстракции и намиране на битието, което трябва да се чуе, пипне, усети. В това отношение търсенето на българския поет е смислово идентично с Хайдегеровата "мъка" по битието, доколкото и двете мисловности са насочени към предрефлексивното в хоризонта на човешкото. И доколкото това не е възможно в рамките на рационалността на езика, то като спасително средство идва метафората, която ни помага да си изградим интуициите за реалността, онова дълбоко, изначално вчувстване в нашата битийна потопеност.

"Хубав език" имат само второстепенните писатели, които, лишени от своя мисъл и свое виждане, могат безкрайно да оглаждат и полират изреченията си. Големият писател има по-важна работа - да извади от дълбочината на душата си един свят и да му даде форма" - така казва Далчев!" (Аврамов 2000: 43).

Освен Далчев, Чавдар Мутафов, и дори по-рано от Далчев, също не просто и категорично отхвърля символизма, но прави това с крайна ирония и сарказъм. Такъв пример е отношението му луната, която е любима символистична фигура. В "Грубости" Ч. Мутафов сякаш се ръководи от Втория манифест на футуризма на Томазо Маринети от 1911 г., където призова "Да убием лунната светлина!". За Ч. Мутафов луната е "зелена чаша", "пълна с розова лимонада". Продължението е още по-крайно: "О, блатото на лунната нощ, пълно със сладка тиня, отровено от фосфор...", за да завърши: "зелена язва от светлина върху голотата на небето". Изобщо образите, свързани със слънце, луна, звезди, небеса, са сведени до най-първично земното. В първата книга на Мутафов "Марионетки" се казва: "Облаците се раздвижват лениво и безшумно, а месецът пиян се вози върху тях на велосипед и най-сетне се прекатурва"; звездите са "заковани като сребърни гвоздеи" върху "два сини диска, направени от кадифе". Резонансни настроения в това отношение има и при Далчев, който в "Любов" от 1927 г. свързва високото и ниското: "И всеки гвоздей от обущата му/ би грял в нощта като звезда...". В същия дух е и неговото емблематично сравнение: "червен бе залезът като домат" (Кузмова-Зографова 2001).

 

 

© Димитър Цацов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2021
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). Второ попр. изд. Варна: LiterNet, 2021

Други публикации:
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). София: Проектория, 2014.