|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ІІ. МЕЖДУ ОСНОВНОНАУЧНАТА ФИЛОСОФИЯ И ИНТУИТИВИЗМАДимитър Цацов web | Principium individuations 4. Мъртвата поезияОт тази обща концептуална основа Далчев се противопоставя на символизма. "Същия процес на разложение ще открием, ако сравним речника на Лилиев с тоя на новата ни поезия. Лилиев подлагаше думите на строг подбор: той не допускаше дума, която носи отпечатък от пръстите на катадневната употреба; неговият език е като че ли преминал през химическа лаборатория. Поради една дълбока естетическа заблуда авторът на "Лунни петна" се мъчеше напразно да направи от поезията един език, противоположен на обикновения катадневен говор, и спекулираше с поетичността на това, що е отдалечено от живота" (Далчев 2003). Основната критична насока е в откъсването на символизма от действителността, от все по-изтъняващата реалност, която се съдържа в поезията на символистите. Поради това за Далчев символистичната поезия няма пред себе си нито действителност, която да изобразява, нито някаква възпитателна или друга задача. "От римите не можеш да видиш има ли нещо друго в стиховете му" (Далчев 1998: 175); "Поезията умира от много музика" (Далчев 1998: 208); "Римата не може да спаси стиха" (Далчев 1998: 231). Далчев съвсем ясно очертава опозицията "поезия на действителността или поезия на отвлеченото" в малката статия "Поезия и действителност":
Същественото философско основание за критика на символизма е и различното понятие за съзнание. Както вече се изтъкна за Далчев, съзнанието е пасивно, безсъдържателно. Да си спомним, че дори чувствата са на самия предмет, т.е. дори чувствата не са елемент от съдържанието на съзнанието. Докато за символизма съзнанието на този, който ни "говори" чрез стиха, е изпълнено с индивидуален психологичен опит, т.е. то е изпълнено със съдържание, то е активно. Във "Фрагментът" Гео Милев отбелязва: "Символът е асоциация - образ, създаден чрез асоциация. Образът, създаден чрез логиката - м е т а ф о р а т а - е винаги образ на непосредното осезание: адекват на действителността. Действителност: не изкуство. Логичният образ се постига винаги чрез непосреден анализ. Резултатът е: адекват на действителността; не изкуство" (Милев 1919). Така Далчев очертава алтернативна стратегия в поетичното творчество - отказ от символистичните абстракции и намиране на битието, което трябва да се чуе, пипне, усети. В това отношение търсенето на българския поет е смислово идентично с Хайдегеровата "мъка" по битието, доколкото и двете мисловности са насочени към предрефлексивното в хоризонта на човешкото. И доколкото това не е възможно в рамките на рационалността на езика, то като спасително средство идва метафората, която ни помага да си изградим интуициите за реалността, онова дълбоко, изначално вчувстване в нашата битийна потопеност.
Освен Далчев, Чавдар Мутафов, и дори по-рано от Далчев, също не просто и категорично отхвърля символизма, но прави това с крайна ирония и сарказъм. Такъв пример е отношението му луната, която е любима символистична фигура. В "Грубости" Ч. Мутафов сякаш се ръководи от Втория манифест на футуризма на Томазо Маринети от 1911 г., където призова "Да убием лунната светлина!". За Ч. Мутафов луната е "зелена чаша", "пълна с розова лимонада". Продължението е още по-крайно: "О, блатото на лунната нощ, пълно със сладка тиня, отровено от фосфор...", за да завърши: "зелена язва от светлина върху голотата на небето". Изобщо образите, свързани със слънце, луна, звезди, небеса, са сведени до най-първично земното. В първата книга на Мутафов "Марионетки" се казва: "Облаците се раздвижват лениво и безшумно, а месецът пиян се вози върху тях на велосипед и най-сетне се прекатурва"; звездите са "заковани като сребърни гвоздеи" върху "два сини диска, направени от кадифе". Резонансни настроения в това отношение има и при Далчев, който в "Любов" от 1927 г. свързва високото и ниското: "И всеки гвоздей от обущата му/ би грял в нощта като звезда...". В същия дух е и неговото емблематично сравнение: "червен бе залезът като домат" (Кузмова-Зографова 2001).
© Димитър Цацов Други публикации:
|