БЛУДНИЯТ СИН

web

1.

След толкова години в безтегловност
из хаоса, който от страх в себе си създавах,
завръщам се в тленното си тяло
и не страх - срам изпитвам,
че разходвах силите му до последно,
но надменно разграничавах се от него
и унизявах го с отнетата му вечност.

И сега, когато то
в края
от грижи се нуждае,
аз трябва да го изоставя - а не мога
да намеря подходяща дума,
която да изразява благодарност,
докато изричам: "Сбогом!"

Не ти трепериш, тяло -
тръпки по мен полазват,
че не бях достоен обитател.

Ще те топля още малко.
Поглеждайки те скришом в огледалото
с твоите очи,
ще благославям всяка сутрин,
в която се събудиш.
А вечер под одеялото, сгушен в теб,
с твоя глас ще ти чета на глас
някой стих, докато заспиш.

Още малко - докато заспиш
и не се събудиш. Едва тогава
в твоя сън песента ми ще е изпята.

2.

След толкова години съпротива
в отстояване на своя траектория
мержелее точката, в която
ще се свържат началото и краят.

Осъзнавам липсата на изход
от кръга в завършена окръжност,
но разбирам, че друга перспектива
никога не съм и имал.

Погледнато отвън и на финала,
признавам, че изглежда опростено.
А беше триизмерно приключение
и приличаше по-скоро на спирала.
Но докато съм вървял нагоре,
гледано от изходната точка -
спускал съм се, става ясно.

Провиждам вече участта си
на песъчинка в пясъчен часовник.
И като проблясък на звездна материя
около черна дупка,
преди дупката да ме погълне,
благодаря ти за изкривеното пространство
на отреденото ми време, Господи!

Този миг благодарност
дай всекиму - и тогава
обръщай часовника, макар
да знаеш от опит, че после
ще сме неблагодарни, Господи!

© Златко Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2020, № 11 (252)