 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
Умря последният човек,
дето помнеше черешите
и знаеше да прави обеци от тях.
И ето ги - с години са забравени,
изсъхнали и безвъзвратно остарели.
Само сенките им още са кокетни.
Завъртат се и в миг се издължават.
И чакат някой да полегне там, в краката им
и да си прави обеци от тях...
Ще чакат с дни, с още дни, със сезони
и когато никой не дойде
смутено ще попитат "Колко е часът?"
Но никой няма да им отговори.
Защото, ако можеше,
щеше да каже, че е десет и тринайсет
и отдавна никой не прави обеци от череши.
© Яна Младенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2021, № 1 (254)