СОЛВЕЙГ

web | Жената - грешната и святата

Очите ми са много уморени
                            - тъй дълго са очаквали!...
              И насълзени
              ги навеждам.
И не поглеждам

на синьото море граничната черта,
на корабите белите платна,
ни полета на ятото от чайки...

Ръцете ми треперят в изнемога
              издигани към Бога
              във толкова молитви!...
И аз ги свалям бавно.

                            Политва
като последен хладен лъч,
като последна,
простреляна и все пак устремена птица
една печално-синя, мъничка надежда.

                            Далече
трептят платна триъгълни
                            пристига,
                            бял и златен корабът.
- Но аз не чакам никой,
              нищо вече.

© Весела Василева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019