КЪЩА ВЪВ ВИЕНА

web | Жената - грешната и святата

В тази стара къща има стая
пълна с тъмни, стари мебели,
по стената - маслени картини
в позлатени тежки рамки.

И когато тук премина,
сякаш мрежата на паяк
ме задържа - много тънка;
сядам тихо и мълча.
Нищо, че сега навънка
има улици и хора,
има вестници и зная,
има и война.

Аз съм тук.
Край креслото тишина е
(а в сърцето ми умора).
В диплите на мойта рокля
(тя е дълга, от коприна)
се нагъва светлината,
а в голямата камина
има топла жар и става
моята коса на злато,
и по бузите разцъфва
сянката на розов пламък.

Но защо все пак останаха
сини сенки под очите,
и защо все пак не мога
да се скрия във креслото,
в тази тиха, стара стая
от голямата тревога?
И защо все пак се питам
колко са убили днеска
някъде така далече?
Вечно тази страшна треска,
този днешен ден на болка.

Нивга приказката вече
няма в мен да стане жива.
Гасне розовият пламък
и жарта сега изстива.

© Весела Василева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019