НАД БЕЗДНИ

web | Жената - грешната и святата

Едно далечно кехлибарено лято
за мен и теб - за двама непознато
и все пак наше,
което ни очаква в извивките на пътищата сини.
Нима ще го отминем?
О, златокехлибарено лято!
Над южните води
ще греят бистро отсенени
венци от бисерни звезди.
И аз, и ти учудени ще спрем,
усмихнати ще спрем,
над синята пътека
ръцете си ще подадем.
А съвсем полека,
преляла от съзвучията звездни,
нощта ще мине покрай нас.
О, златокехлибарено лято,
там - над сини бездни,
над бездните на дните -
душата ти за мене ще попита:
- Къде е тя? Защо не иде още?
Когато в късни полунощи
отдън небе долитат две звезди,
очи си затвори!
Очите ти тогава ще целуна
с целувката, която стене като струна
между живота и смъртта!

© Весела Страшимирова-Танева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019