Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪЗМЕЗДИЕ
web
Убиха сина на Убиеца. Беше април.
"Горкият убиец!" - въздъхнаха всички съседки,
пък после напече ги слънце, извадиха плетките...
Грешил бе Убиецът - ето, че беше платил.
Не вярваше в бога Убиецът. Зъл, вцепенен,
духът му в стените се блъскаше, гол и отчаян,
крещеше на бога: "Ти, куче, ти, старче окаяно,
щом мъст си жадувал - да бе я излял върху мен!
Кръчмарю порочен, когато бащата е пил -
нима ще накараш сина му да плаща за виното?!"
...Но долу, в пръстта, дето няма вина и невинност,
лежеше синът на Убиеца. Беше април...
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2019, № 4 (233)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.
|