ТИ

web

Заплащам с много труд престоя на себе си в света.
И радостта ми се удава тъй рядко, с толкоз мъка -
изисква тя небрежен смях, безгрижна лекота,
пък аз, нали ме знаеш - нещо все ще сбъркам.

Отчаян змей живее мен, краде от моите сълзи
и вдън сърцето ми плете отровна бяла ларва,
ще дойде ден - ще изпълзи, ще дойде Бог - ще ме спаси...
Но аз не вярвам в Бог... Познаваш ме - не вярвам.

Една жена живее в мен - неволница на разум строг,
осъдена в белите поля на своя разум да странства;
на нея ти си й пророк, свещеник - ти, ти - брат, ти - Бог,
и откъде у нея туй позорно постоянство?

И тая страст? И тая скръб? И не по друг - а точно ти?
Кажи защо, кажи с какво живота й подпали,
и кой ръцете ти, гласа - кой любовта ти ще плати?
Кажи ми: Аз ли? Тя ли?

© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)

Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.