Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕДИ СКОК

web

Самолетът излита, крилата му - в слънце облени,
и другарят ми каската стяга с ръцете си влажни...
Преди скок ме попитайте: "Слушай, защо си родена?",
преди скок ме попитайте - зная какво да ви кажа.
Любопитното обедно слънце над старта е спряло,
самолетът се врязва в небето, в лъчите му блеснал,
обикаля Земята във кръг и крещи на провала:
- Хей, сънливци! Не ви ли събудиха моите песни!...
Долу някъде хората гледат към него и слушат.
Колко малки са техните къщи, видени отгоре!
Колко дребни колички в гаражите смешно се гушат,
а край тях суетят се забързани делнично хора.
Хей, човеко - изпращам към теб самолетните звуци,
ала твоят железен гараж ги поглъща, не чуваш, -
ще живееш добре - синове ще дочакаш и внуци,
но не искам живот като твоя, защото не струва!
Кой ще търси върха, ако има към него пътеки?
Ако всичко е ясно и хубаво - кой ще попита?
Кой ще прави гараж, за да пази крилата си леки?
Не гараж ми е нужен на мен, а небе - да излитам!
Аз не съм се родила да виждам стени и тавани -
оставете небето над мен, за да мога да расна.
Вместо тесен прозорец - пред мен хоризонтът прострян е,
за човека с крила магистрала дори ще е тясна...
Във рева на мотора изплашен потъва гласа ми,
впивам пръсти, а долу във бездната, нещо клокочи,
в мойте вени кръвта се превръща в живак от страха ми,
ала знам, че, когато ми кажат да скачам - ще скоча!
Преди скок - колко струвам, узнавам напълно тогава.
Вие виждате моите грешки и съдите строго,
но не знаете мога ли, паднала ниско, да ставам?
Преди скок - аз тогава със сигурност зная, че мога.
Блъска вятърът луд, а другарят ми сякаш е в жега.
И летейки надолу, ще мисля - дали ще успее?...
Ако в огън гори - парашутът ще бъде за него,
бих приела смъртта, ако трябва - но той ще живее.
Преди скок - виждам хората долу и даже не зная
как успяват за своите дребнички грижи да плачат,
да живеят във клетка - когато над тях е безкраят...
"Приготви се за скок!" - Аз отдавна готова съм. "Скачай!"
Ако дълго си търсил брега над пустинята водна -
свойто щастие виждал си ти в светлините на кея,
как ухаят цветята сред черната угар безплодна,
как е скъпа земята, когато си падал към нея!...
...Аз вървя по въже! Зная как ще преглъщам вика си,
аз умея да падам - и после да ставам умея!
Застраховам не своя живот - застраховам страха си,
за да мога до края готова за скок да живея.

1983 г.

 

 

© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2019, № 4 (233)

Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.