Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЧЕЛАТА
web
Зазвънтя.
Заструи между сноповете слънце.
Засвети.
Зажужа като медена струна на златна китара,
като пееща жичка увисна над вити ластари...
Отведи ме до кошера, мила, оченце на цвете!
Отведи ме. Да видя пчеларя.
Прозвънтя край косата ми, в цветните дебри потъна,
в скъпия спомен зарови крачета от злато.
Моя капчице слънчева, как да политна нататък,
покажи ми момчето от моите острови сънни...
Покажи ми. Сънувах пчеларя.
Слънчогледова, слънчева - обич в телцето ти зрее.
Кой е влакът за мойта сънувана слънчева гара,
кой е пътят за изгрева - нека за миг да го сваря!...
Излечи ме от болката, дето в душата ми грее.
Излечи ме. Обичам пчеларя...
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.
|