МОЛБА II

web

Този път е прокълнат, по него не никне трева,
между зли ветрове и самотни скали е погребан...
Помогни ми да свърна от пътя, по който вървя,
да не бързам така безнадеждно и жадно към тебе,
сякаш тичам към пропаст и щастие сякаш кова -
странно щастие: дълг и проклятие, болка и жребий.

Помогни ми да гребна отнякъде жива вода -
да отворя със нея душата си, сгушена в мида...
Аз съм тая любима, която ще дойде в беда,
а, когато за друга помислиш, без звук ще си иде,
аз съм тая, която за теб ще преброди света,
младостта си ще пръсне на път - просто тъй, да те види.

Помогни ми - отива си влакът на мойте мечти
и след кратките пролети дебнат ме дългите зими...
Помогни ми - и ти ли си тръгваш от мене, и ти,
и се лутам на тъмната гара сама - помогни ми!
Помогни ми - ще тичам след влака, във който си ти,
и ще плача над мокрите релси за теб, помогни ми.

© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2019, № 9 (238)

Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.