 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЕДЪТ
Ледът се е стопил - нахлува пролет.
И само аз вървя по тоя лед -
със поглед, впит в пътеката отпред,
като по лед, като по тънък лед,
тревожно и забързано - защо ли?
Сред грайфери и брони аз съм боса.
Аз не вървя - танцувам върху лед,
осъдена съм пътища от лед
навсякъде със себе си да нося.
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.