 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Край сивото море той бе рибарят,
а аз - наивната сребриста риба.
Денят умираше, вълните се разтваряха,
той ме повикваше - и аз отивах.
Той бе надеждата - най-страшната за мене.
Той беше смисълът, смущаващ ме в нещата.
Когато смеех се, той беше капката съмнение.
Когато плачех - той бе шегата.
Той беше бурята, а аз - тревата.
Той беше думите, аз - тишината.
Аз бях сърната, той - вълкът...
И без надежда ролите да се сменят:
навеки той мъжът, а аз - жената...
© Венета Вълева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2019, № 4 (233)
Други публикации:
Венета Вълева. Завинаги млада. Избрани и събрани стихове. София: Литературен форум, 2018.