Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСАБЕЛ КАСТИЛСКА

Тихомир Тодоров

web

Повикаха Исабел Кастилска пред съд към Европейската комисия по... Зачетоха ѝ обвиненията.

По точка първа - състав на престъпление.

По точка втора - състав на престъпление.

Точка трета - морална отговорност, увреждане по непредпазливост.

- Това беше отдавна, господа, може да не знаете, когато съм се родила, Константинопол падна под турците. Тогава брат ми, инфантът...

- Моля по същество - почука председателят на комисията, с розови бузи и очила с цена на превъзходна андалуска кобила. - Ще припомним на Ваше величество, че това няма нищо общо с обвинението - учредяване на Испанската инквизиция...

- Тогава какво искате да знаете? - учуди се величеството - петдесетгодишна жена с поли, които метяха мрамора, докато влизаше скромно и с достойнство в залата.

- Имахте ли сериозни motivos - председателят се усмихна добродушно, щом произнесе думата и бързо си върна погребалната маска - имахте ли мотиви за такава безчовечна постъпка.

- Exactamente1 - на чист кастилски, сговорчиво отвърна дамата. - Нима мислите, че сме го направили от едната лошотия?

- Лошотия! - извика представителят на Белизинския комитет. - Престъпление срещу човечеството Вие наричате просто лошотия?

Не му се викаше особено, сутринта жена му заяви, че..., както и да е, но се очакваше от него да не оставя така тая работа....

- Да измъчвате, да горите евреи, това е престъпление срещу човечеството.

- Не сме горили евреи. Никога! - каза тя, комисията хлъцна.

- Това е невероятно! Стотици процеси, стотици присъди, предварително известни на всички, знаело се е априори, че са виновни...

- Но, господа - каза тя, - разбира се, че не се е знаело предварително, има множество оправдателни присъди. Обвинените се връщаха при семействата си, оправдани, никой никога вече не ги закачаше. Дали са били следени - не знам, това вече е известно само Богу. И на брат Торкемада.

- В такъв случай, Вие не отричате за изгорените?

- Не отричам.

- Тогава?

- Не бяха евреи.

- А какви!

- Conversos2!

- Conversos!? Но това са пак евреи, няма значение как сте им викали.

Исабел поклати глава.

- ...ни варвар и скит, ни елин и юдеин, но Христос е във всичко. Те бяха християни, тези conversos, евреи, но християни; пред Бог и пред всички нас. И като добри католици вземаха служби, забранени за евреи и маври. Tesoreros3, escrivanos4... всякакви. Съгласете се, господа, нечестно е през деня да си на кралско разположение, да се кълнеш във вярност пред кръст и евангелие, да броиш мечове и брони, кралски мараведийяс5 и квинтали6 зърно за отбрана на крепост, да се кълнеш в опазване на държавни тайни, а вкъщи тайно да се молиш на друг бог и да триеш с плюнка мѝрото от челото на внука си, като зараза. Не може така, не са го кръстили насила...

- Може - казаха ѝ, тя посърна. - Сега никой не дели хората, може да е мюсюлманин, кришнаит или да вярва в спагетеното чудовище, щом е с качества, не се дискриминира.

Чудна работа, продума тя, по-скоро на себе си.

- И затова трябва да признаете, че въведената от Вас инквизиция е нещо страшно! И срамно! Престъпление срещу човешкия род.

Тя кимна.

- Признавам, страшно е! Веднъж слязох в подземията на Светия Трибунал, наистина се налагаше, и още чувам писъци, само да затворя очи. Безчовечно, страшно и срамно, съгласна съм. Но срамна е не Нашата инквизиция, а тяхната, след Нас...

- Изяснете се, госпожо! Коя тяхната? - намръщен запита председателят.

- След Нас Великите инквизитори и кралските съдилища изгориха безброй невинни и това е срамното, господа. Има малка разлика (или голяма, вие кажете) в това да разкриеш държавен враг и да го накажеш, сигурна съм, че и сега го правите и си имате инквизитори и осведомители, но ги наричате с някоя учена латинска дума, простете незнанието ми. Та думата беше за разликата между враг в потенция, неразкрит враг и това да изгориш някоя градска мома на площада, защото се сношавала с дявола. И това не им е простено на съдниците от нашия Сеньор Jesucristo, знам го. Защото не е правено от простота, а със зла, дяволска умисъл. Зло без причина. Кой нормален човек ще повярва, че някоя си пъпчива Пилар или Мануела летяла на метла и приела ухажването на нечестивия?

- Не се отклонявайте - посъветваха я и изведнъж се стреснаха. - Откъде знаете за това след Вас?

Тя премълча. Служебният защитник изтъкна, че не е длъжна да отговаря, няма връзка с повдигнатите обвинения.

- По втория въпрос, защо изгонихме от Кастилия евреите. Казах вече, турците стигнаха Буда и Пеща. Корабите им плуваха все по-близо, чакахме десант. В Малага, в Гренада още чуваха от новите ни катедрали вика на мюезина. И тия, които го чуваха, бяха десетки, стотици хиляди.

- Ваша чест, с цялото ми уважение! Напомнете на обвиняемата - по същество и само по същество.

- Нали това разкривам - защо! Няма нужда да се сърдите, кабалеро7, не ви отива на младостта. Или мислите, че пак за удоволствие със съпруга ми Фернандо изгонихме толкова евреи и сме останали без данъци, сръчни ръце, невероятни умове и тъй нататък. Предложихме им да станат християни - или да заминат, те избраха второто. За голяма жалост.

- В откровен вид етническо прочистване. В чудовищно откровен вид - потресен, младият "кабалеро" поклати глава.

Тя кимна утвърдително.

- Los judios8 се чувстваха еднакво добре и при християнски крале и при мавърски емири. Защо трябваше да се гнусят от властта на султана. Напротив. С годините, със столетията съвместен живот, convivencia9, те трупаха обида, а ние към тях... И щяха да се възползват, бъдете сигурни, при голяма чужда инвазия...

- Но защо? - запита отново младият човек. - Защо е тая омраза? Вижте как живеем сега заедно - християни, мюсюлмани и евреи.

- Ел кабалеро е щастлив да живее във време на доверие и обич с маври, евреи и схизматици от гръцката заблуда. Радвам се, че ги обича искрено и те също го обичат, и него, и народа му. Обичат ви, нали?

"Рицарят" преглътна и кимна.

- Но за да има convivencia, господа, са нужни две страни, за ръкостискане - две ръце. Няма ли ги, излишно е да се спори коя точно е отсъствала.

- Защо изпитвахте омраза към тях?

Беше шокирана.

- Да съм изпитвала омраза? Аз, кралица Исабел? Света Дево! Уважавах ги много! Интелигентни, просветени, хора с достойнство. Имах приятели още като инфанта. После също.

- Народът ви мразеше ли ги?

- И да, и не!

- Пояснете!

- Не можеш да мразиш съседа си само защото е евреин. Досажда ти, ако е лош, харесваш го, ако е добър. И мразиш всички евреи като цяло.

- Но защо!?

- Питайте го, народа, ако е възможно! Ние, кралете сме внимателни... в такива случаи властта ни е повече от скромна. Най-много да омъжим насила някоя инфанта, но и то невинаги става, спомнете си как мен искаха да омъжат и Бог не го допусна. Но как да заповядаш любов? Обяснения може да има всякакви, аз ви говоря за нещата.

- Вашето обяснение?

- Без значение е какво мисля! Питайте ги, ако може. Или се обърнете към англичани, французи или алемани10, трябва да има начин да се възкреси един народ и да се запита, щом е от такова значение - защо мразехте los judios? А всъщност ето какво - не бяхме едно цяло с тях. Ние воювахме, отгризахме хапка по хапка от араби и бербери целия полуостров...

- Те също са воювали редом с вас. Евреите.

- Рядко, и по принуда. И ни предали при Уклес, побягнали от лявото крило, маврите унищожили цялата ни войска, това преди мен и Фернандо, много преди.

- Не воюват ли всички по принуда, Ваше католическо величество?

Тя се засмя.

- Ами! С принуда постигах да не воюват грандовете ми. Сякаш кукувиче перо имат отзад, само гледат с кого да се сбият. Капитаните ми, хилядите идалго. Меч и наметало, това им беше имуществото, без една пара, все напират за бой. Няма вече бой, казваме им, Гранада е наша, приберете се у дома, работете, освобождаваме ви от данък. Смеят се, плачат, късат ризи на гърдите и викат, един Пабло Ортис от Томельосо каза, че ще си пререже гърлото със сърп, но сърп няма да хване. Добре, че тръгнаха после за Индиите, иначе щяха да правят големи бели, но това по трета точка, ако не греша.

- Четох, господа, един летописец, не сефарад11, от алеманските евреи, затова и името му такова - Фойхтвангер. На един дъх прочетох съчиненията му, голяма рядкост за пишещите братя, та прочетох летописа му за крал Алфонсо, за неговата еврейка и "тъста" му. Четох, смаяна от словото, така оживяха пред мен крале, кралици, грандове и архиепископи. Любовта им ме разплака, любовта на краля с неговата еврейка от Толедо, макар мъжете да са под една шапка кроени. Моят Фернандо... bueno12, да не се отвличам. Та "тъстът" на тоя Алфонсо, главен ковчежник на краля, какво мислите правил? Поне да крадеше като всички, по малко и с такт, а той постоянно, без срам, до смъртта си, върти, сучи и все за мир се бори. Подмолно, мръсникът. Кралят иска война с емира на Севиля, архиепископът иска война с емира на Севиля, грандове, рицари и войници, простите хора тръпнат за война с неверните, само човеколюбивият Езра проваля най-подло мисии за съюзници и всякакви усилия с една едничка цел - мир. Накрая го убили, напълно заслужено. На това ако не кажете предателство, ще реша, че преводачът мами или е невеж. Войната е основание на държавата, без война няма нищо. Без нашата Reconquista13 откъде щеше да дойде Испания с испанците, от небесния Ефир? Кажете ми, моля! Откъде ще събира ковчежникът Езра, ако Севиля, Кадис и Малага са у маврите. А евреите не ги мразя и вярвам, че са богоизбран народ. Като нас. Само че Бог ги е избрал за друго. От сърце им желая да Ги напъти, да влее устрем в душите им и да си възвърнат Тяхната Севиля и Тяхната Гранада. О, вече са го сторили? Значи Бог наистина им е върнал древната смелост, с която отвоюваха Ханаан. Дано само не са отвикнали от финанси, защото това никога не пречи.

Казаха на нейно величество да не се тревожи за това, тя продължи:

- Вярвам, че когато поискам прошка (а аз ще го сторя) от изгонените и техните потомци, те, вече победили, господари на съдбите си, ще са великодушни и ще простят преселението, което им наложихме; аз, съпругът ми Фернандо и обстоятелствата, за които наистина съжалявам. И ако ми простят, а мисля, че ще простят, силните хора са великодушни, ние не таим омраза към арабите, че ни взеха земята за столетия, ако ми простят, или ако пък не простят, ще им кажа: не пускайте нито един кастилец, нито арагонец, нито някой от Астурия, или от Галиция и от целия ни полуостров, не ни пускайте в земите си. И ако някой иде, изгонете го и му вземете всичко. Е, поне предупредете преди това, бъдете добри, както ние не бяхме с вас.

След кратка пауза продължиха. Кралицата яде скромно, пожела tortilla de patatas14, като подготовка към третата точка. Докато дъвчеше замислено резенчетата картофи, блестящи от зехтина, замислено промърмори: дори само заради картофите си е струвало да пратиш трите кораба, напук на Фернандовото мърморене и язвителните бележки на Торкемада. "Ла Ниня", "Ла Пинта" и "Санта Мария". Diiios15, сякаш вчера помаха на нахалния генуезец, като го отпращаше зад края на земния ръб, откъдето всичко пада в нищото. Оказа се, че не е нищо, там бяха Индиите, там имаше и могъща империя, Estados unidos16. Или това беше после? Обърка се.

- Обвинена сте в увреждане по непредпазливост, причиняване на материални и нематериални щети в огромни мащаби.

- Щети? - тя погледна изморено. - За маврите и евреите вече обясних.

- Станали сте причина, ще изясним доколко неволно, за заличаване на уникални цивилизации. Изтрили сте от лицето на земята неповторими култури. Обвинението визира доколумбовите общества на ацтеки и инки. Признавате ли се за виновна?

- И муиски17. Признавам се. Аз изпратих Колумб да търси Индия на запад и наистина не сме предполагали да видим на пътя си огромна земя сред океана и цивилизовани хора. Учтиви като мюсюлмани, писа Кортес на внука ми Карлос Пети. И сте прави, господа, неповторими кралства с нечувани растения, животни, строежи. Обичаи и всичко останало. Бог ги е благословил - или наказал - да живеят отделно от нас, затова не познаваха изтребителни религиозни войни, инквизиция и други наши достойнства. Бяха оставени сами на себе си. Един войник на Кортес писа обстойно...

- Позволете - изумен, каза "рицарят" от Люксембург - но как сте узнали всичко това, то е след Вашето време.

Исабел не отвърна.

- ...та войник на име Бернал Диас писа подробно как убиват във възвишен ритуал ацтеките и вадят сърцата, докато тупкат. Зло без причина, вече го нарекох така пред достойната комисия. Нашите им изтъркаляли уникалните идоли по пирамидата надолу и това, забележете, в момент, когато се нуждаели от какъвто и да е изобщо съюзник срещу крал Монтесума, в първия крайморски град, където стъпили. Накарали ги да варосат кървавите стени, научили някои от касапите да пеят "Te Deum" на останалите убийци и им казали - ето тук има една благородна Дама, ще се молите на нея - Девата. Беше опасно, бяхме сами, казва въпросният Бернал, но не издържахме повече да слушаме убийствата и се задушавахме от вонята на мърша.

- Слушайте - не издържа белизинският комитет - защо все извъртате за всичко?

- Тоест? - не разбра Исабел. - Истината не може да е извъртане.

- Истина... Това са спекулации и шикалкавене, бягате от главното. А главното е - защо ги унищожихте?

- Ами така пише човекът, какви спекулации. Той, забележете, не е толкова умен, че да сътвори измислен свят, като в рицарските романи, от които полудяват наши благородници от Ла Манча или във вашия Хари Потър, несъмнено написан за духовно възвисяване на сегашната знатна младеж. Но щом не вярвате на Бернал, погледнете инките! Изгаряли са живи содомитите си. Отдавна са мъртви баща ми и брат ми, крале, дамгосани с порока на Содом, не са били първи сред тия, които обичам, но заслужават ли такова наказание, хайде отговорете ми вие, рицарю, нали казахте, че е страшно да се горят живи хора. Муиските караха хората си да пълзят пред тях като червеи, голи, с глава между краката, заднешком. И ги хвърляха в подземни езера, пълни с отровни змии...

- И затова ги премахнахте?

- Точно затова! Можехме да ги оставим васални и да ни служат...

- Мили Боже, изтрили сте от лицето на земята, все едно хлебарки, милиони хора, милиони вселени, мъже, жени и деца и го казвате най-спокойно - "точно затова". От камък ли сте?

- Por Dios!18 Чуден човек сте Вие и защо да съм от камък. Премахнахме кралствата, не хората. Хората са си там и може да ги видите, когато пожелаете. Впрочем... това всичко може да се поправи.

- Кое?

- Нашата намеса в Индиите. При сегашните възможности (а съм потресена, господа, от възможностите на съвремието), лесно може да се финансира... - тя погледна неуверено комисията - проект, нали така е думата? Да се организира проект от няколко семейства, или още по-добре от цяло кралство, Перу или Чили, по-добре и двете. Не трябва много, само ще се изземва. Вземете им конете, кравите, колелата на каруците и това е почти доколумбово кралство. Мамка му - изруга по-мъжки - и в Нова Испания, сегашно Мексико, ще трябва да възстановите езерата и каналите, за да тръгне транспорта с канута, както е било преди конската сила. Bueno! Затова пък пирамидите са си там, с малко реновиране от европейски средства ще са като нови за древните ритуали...

Комисията зашумя, председателят подрънка с лъжичка по чашата за вода.

- Ваше величество, подигравате ли се със съда? Напомняме Ви, не е във Ваш интерес.

- Отговарям на обвинението за заличаване. Не може да се унищожи нещо, което самò отминава. Ще се върна пак на турците...

- Да, но Ви моля по-внимателно, имаме достатъчно усложнения с Турция!

- Пак ли са при Виена?

- Не - усмихна се председателят на комисията, - усложненията са от друго, бих казал, политкоректно естество.

- Bien19. Ще кажа само, че турците завладяха България, Сърбия и Унгария и какво сториха, заличиха културите им ли? Нищо подобно, да не са луди. Селяните орат, сеят и вършеят, приходите идват като река. И нашите индианци от Индиите не бяха луди да си пазят уникалната цивилизация, когато могат да орат с волове и да пренасят товари с коне, а не на гръб или върху ламите. Знаете ли колко крехки са те, създанията от Новия свят, с нежни очи, като момиченца, тръгнали за първо причастие...

Увериха я, че знаят.

- Съзнавате ли цялата арогантност на обясненията си? - запита кротко "рицарят". - При цялото Ви желание за сътрудничество... тази Ваша непогрешимост... смятате ли...

- Дали се смятам за непогрешима? - помогна му тя. - Да! Колкото Негово светейшество в Рим, колкото последния кресльо от пазара. Хората, за съжаление, го имат това качество в повече, в много повече от нужното. Ето сега всички са непогрешими...

- В смисъл? - осмели се да запита нов член от Източна Европа, схизматик от гръцката заблуда.

- Всички преди вас ги броите за глупаци - обясни тя. - В наше време се имахме за недостойни. Възвеличавахме предците, от които произхождаме, а именно светите мъченици от езически времена. Не ги имахме за недоразвити в заблудите им.

Отидоха да се съвещават. От вратата, отдясно на залата, се зачуха препирни, викове.

Енрике Тирадо Рамирес, гражданска квота в комисията, приближи кралицата и сведе гръб в старовремски поклон. Тя му се усмихна.

- Кажете, приятелю, но честно - гордеят ли се испанците с Исабел? Или се срамуват, заради всичко казано... и сторено?

- Да, Ваше величество!

- Да за кое? За първото, или за второто?

Тирадо се изпоти. Усещаше на гърба си чифтове очи; бяха се завърнали - белизинският представител, младият "рицар" от Люксембург и още идваха поединично.

- Ще отвърна с отговора на Ваше величество. И да, и не.

- Изяснете.

- Гордеят се като испанци. И не - като членове на Union Europea. Ваше величество разбира цялата нееднозначност на ситуацията...

Той самият се гордя за много кратко с блестящия си отговор. Скоро кръстник с лека ръка (или уста) го определи като политкоректен патриот и пресата не закъсня да го римува повсеместно с идиот.

- О - промълви Исабел. - Бог да ги закриля!

Призоваха за тишина.

Тя ги гледа един миг преди присъдата. Бяха разбрани хора, не жестоки. Търпими към прегрешенията на неразвитите. Не бягат от отговорности, но не се и престарават като някой кмет на забутан град. Е, без двама-трима с блясък в очите, тя го разпозна, блясъкът на Торкемада, но те не можеха да обърнат везните.

Осъдиха я на двайсет години затвор.

- Сеньорес - започна Исабел, побледняла, - преди да се явя пред почитаемия съд и тази buena compañia20, ме увериха, че това е само морално съдилище...

Казаха ѝ, че да, но с оглед тежестта на престъпленията...

Тя сви рамене. Двайсет години. Трийсет години. Беше отдавна мъртва.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Exactamente (исп.) - точно така (б.а., Т.Т.). [обратно]

2. Conversos (исп.) - преобърнати в католическа вяра евреи и мюсюлмани (б.р., Г.Ч.). [обратно]

3. Tesoreros (исп.) - ковчежници (б.р., Г.Ч.). [обратно]

4. Escrivanos (исп.) - писари (б.р., Г.Ч.). [обратно]

5. Мараведийяс - парична единица (б.р., Г.Ч.). [обратно]

6. Квинтали - мерна единица за тегло и обем, 100 кг (б.р., Г.Ч.). [обратно]

7. Кабалеро (от исп. caballero) - рицар, кавалер (б.р., Г.Ч.). [обратно]

8. Los judios (исп.) - евреите (б.а., Т.Т.). [обратно]

9. Convivencia (исп.) - съвместен живот (б.а., Т.Т.). [обратно]

10. Алемани - испанско наименование на германците (б.а., Т.Т.). [обратно]

11. Сефаради - сефарадски евреи, заселници от II в. на Иберийския полуостров, прогонени от Испания с декрета от Гранада (1492 г.) (б.р., Г.Ч.). [обратно]

12. Bueno (исп.) - добре (б.а., Т.Т.). [обратно]

13. Reconquista (исп.) - Реконкиста: период на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, продължил 774 години (б.р., Г.Ч.). [обратно]

14. Tortilla de patatas (исп.) - пържени картофи, залети с яйца, запържени от две страни като пита (б.а., Т.Т.). [обратно]

15. Diiios (исп. Dios) - Боооже! (б.а., Т.Т.). [обратно]

16. Estados unidos (исп.) - Съединените щати (б.а., Т.Т.). [обратно]

17. Муиска (Чибча) - една от най-високо развитите цивилизации в Южна Америка, наред с тези на ацтеките, маите и инките (б.р., Г.Ч.). [обратно]

18. Por Dios! (исп.) - за Бога! (б.а., Т.Т.). [обратно]

19. Bien (исп.) - добре (б.р., Г.Ч.). [обратно]

20. Buena compañia (исп.) - добра компания (б.р., Г.Ч.). [обратно]

 

 

© Тихомир Тодоров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2019, № 11 (240)