ВЪЗДУШНА ЯМА

web | Поезия

Пропада самолетът ни, пропада!
Дали ще може пак да се издигне,
или пък вече черната кутия
мига на катастрофата записва?

Дори да я намерят, тя едва ли
записала е всичко от началото:
от нашето вълнение, когато
видяхме екипажа да се качва -

денят бе още светъл и спокоен
и стройните мъже във униформа
пристъпваха с походка възхитителна.
Билетът беше скъп, защото струваше

живота, който сложихме в ръцете им.
Едва сега ни пари под лъжичката:
къде ни водят те, какво са всъщност
за нас - спасители или убийци?

Любезно се усмихва стюардесата,
но зад усмивката ѝ се показва
тревогата и строго проверява
добре ли са затегнати коланите.

Едно дете не ще да се люлее
и в скутите на майка си лудува,
а после, укротило се за малко,
с очички доверчиви я разглежда.

А тя го гали и му се усмихва.

И някак си напомня стюардесата.

22-23 март 1987 г.
неделя, понеделник

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.