ВДОВИЦА

web | Поезия

Тя е възрастна вече и ничия,
а била е красавица. Той
бил шофьор и добър бил, но пиел
и веднъж я съсипал от бой.

Но, невинна, тя молела милост
с изумено, несвястно лице.
А на другия ден съобщили:
катастрофа и... страшната вест.

Ала вместо да плаче горчиво,
че мъжът ѝ внезапно умрял,
тя погледнала недоверчиво
и вратата затръшнала с яд.

Не повярвала... Сигурно вярва,
че е жив и че си е дошъл,
затова и до днес изпълнява
своя женски съпружески дълг:

ето, праната риза изсъхва -
ще му трябва, щом тръгне на път -
тя я сваля и нежно и дълго
я притиска до своята гръд.

И лицето си свира с въздишка
във широката твърда яка,
а ръкава премята през шията
като ласкава мъжка ръка.

27 август 1987 г., четвъртък

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.