УЧРЕЖДЕНИЕ

web | Поезия

Когато в пет часа чиновниците се изсипят
подобно водопад висок по стълбите надолу
и подир пет минути наводнението стихне,
чистачката се гмурва в стаите като в подмоли.

Праха избърсва - тиня, по бюрата утаена.
Напразно чекмеджетата им вечер са заключени:
прозират тайните дори и в листите сгрешени
и в кошчетата за боклук изчакват сгоден случай.

Всесилна е чистачката - с парцал, метла и кофа
тя може ред да въдвори и всичко тук да светне.
Ала не вижда, че детето ѝ отвън на входа
се рови из боклуците, изхвърлени от нея.

Разгъва смачканите листи то, ракети прави,
напомнящи влечуги уродливи с кожи сбръчкани -
това са оцелелите след водопада твари,
които и към въздуха сега привикват бързо.

В редици ги подрежда и увлечено в играта,
площадката циментова със тях докрай изпълва.
Ще дойде майка му, но късно: духва вятър
и белите пълчища по земята хищно плъзват.

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.