ПРАЗНИКЪТ

web | Поезия

На Минко Бенчев

Минават пред трибуната деца
и възгласи заучени скандират,
които помня: та нали и аз
бях бъдещето светло на Родината.

На шията ми също тъй трептя
червена връзка, сякаш кръв попила.
Но връзка или примка беше тя,
отрязана от робското бесило?

Чрез нея не възкръсваха ли в мен
обесените някога герои?
Ти, възела затегнала съвсем,
изпращаше ме сутрин, майко моя...

Но ето, свършва днешният парад
и с нетърпение децата тичат -
във дъното на градския площад
ги чакат татковците им с колите.

А ние с теб си тръгваме пеша -
ще спираме и дъх ще си поемаш.
Да можех мъничко да облекча
сърцето ти, съсипано без време!

Но нямам аз удобства и имот...
И не на охранявана трибуна,
а на върха на своя млад живот
съм стъпил като на предсмъртно буре.

Над мен онуй прерязано въже
се сплита и докосва ми главата.
Аз още съм възторжено момче
и искам да умра за свободата.

10-11 февруари 1986 г.
понеделник-вторник

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.