ПО ПЪТЯ

web | Поезия

Бях юноша и все си тананиках,
дори да минавах покрай болница.
Не мислех аз, че мойто тананикане
прониква вътре може би и там се слива

със нечии стенания предсмъртни
или със скърцането строго на количката,
която сякаш хлипа безутешно,
отнасяйки товара си към моргата...

О, сляпо, но естествено кощунство
пред светостта на мъката човешка!
Навярно някой безнадеждно болен,
тъй както ме е слушал, си е спомнял

за свойта младост, също тъй безгрижна,
когато като мене си е тананикал,
минавайки край точно тази болница.
Дали не съм го карал за си мисли:

животът беше само тананикане,
а можеше да бъде песен...

9-10 октомври 1984 г.
нощта, 12,00-02,00 ч., вторник-сряда

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.