КУЧЕ ВЪЛЧА ПОРОДА

web | Поезия

Пак със пълна упойка нощта
е приспана. И пуст е ефирът.
Но, настръхнал от тази лъжа,
ти ръмжиш като мощен транзистор.

Ала, съскащ, звукът се дере:
беше твоят лай дразнещо буен -
за да спазваш кварталния ред,
ти изрязаха гласните струни.

На врата ти синджирът дрънчи
и блещука почти като накит -
с дължината на този синджир
си измерваш сега свободата.

И ме гледаш със вълчи очи!
Но усетил какво ще се случи,
се изправяш и страшно стърчиш
с цяла педя над мен, дворно куче.

Ето свалям синджира. Търпи,
брате мой! Знам, че ти за отплата
в мойто гърло ще впиеш зъби
и ще стискаш, додето се мятам.

После бягай! И овчи стада
из горите от страх да заблеят!
...За нормална природна среда
аз се боря. И падам за нея.

13-16 януари 1983 г., четвъртък

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.