КУ-КУ!

web | Поезия

Ти, който в мрака гледаш към мене,
викаш ли ме, или ме отпъждаш?
Ако ме викаш, ще дойда:
изкушена, потръпва ръката ми -

аз си знам колко сила ми трябва
да я притискам към листа.
И тя го държи пред мене -
но може ли да ме опази

този мой щит от хартия?
А той е всичко, което имам...
Закъде съм без него:
нощта е пълна със страсти,

но всяка страст любов ли е?
Кой каквото ще да говори,
ти най-добре знаеш от всички
човек за човека какво е.

Отдавна си легнаха хората,
подредени в своите спални
като ракети в ракетни силози -
утре ще почнат да се изстрелват

и да помитат всичко край себе си.
Затова няма как да не дойда,
дори и да ме отпъждаш.
Отпускам вече ръката си

и листът пада отгоре ми -
чаршаф, с който покриват мъртвите.
На сутринта ще го подеме вятърът,
той ще литне като хвърчило,

и аз, закачен за него,
ще се издигна в небето,
откъдето връщане няма.
Там слънцето ще го обжари

и без опора останал,
ще падна ничком в нозете ти -
но не със страх, не прошка да моля:
преди с гняв да вдигнеш ръката си

и сурово да ме осъдиш,

погали ме, Господи, погали ме!

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Кръвта на гълъба. София, 1990.