КОЗЕ МЛЯКО

web | Поезия

На Янаки Петров

Дете бях и за пръв път в онази лятна сутрин
пред изгрев се събудих, а близкият баир
жълтееше, тъй както мъхът над мойте устни:
какво е слънчев изгрев видях аз най-подир.

А слънцето до залез със любопитство дебна -
тревата покрай пътя разгръщаше с лъчи:
там циганката млада накърми свойто бебе
пред цялата природа, пред моите очи.

По пътя си в небето, напомнящо гръдта ѝ,
то в облак млечнопенест се скри като в гнездо.
А аз потайно мислех, че младенец в безкрая
блажено е захапал златистото зърно.

Козата ни от паша се върна чак на мръкване -
все аз я издоявах и чаках този миг.
А вимето ѝ беше тъй топло и закръглено,
че пръстите ми в него се впиваха сами!

Когато настървено до капка го изстисках
и потен нос почесах о хълбока ѝ твърд -
тя тропна с крак внезапно и млякото разсипа -
превърна ме в убиец, опръскан с бяла кръв.

И сякаш предизвикан, задуха вятър силен,
небето стана сиво и буря предвеща.
Ах, може би пороят сега ще ме измие!
Но той разкаля само наоколо пръстта.

А в къщата ни бяла ме чакаха за мляко.
Приличаше на виме издутото перде.
Напразно ме зовяха: защо се бавиш, заплес?
Но вкъщи как да ида с разлятото котле!

9-10 февруари 1985 г.
събота-неделя

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.