ЧЕРВИЛО

web | Поезия

Отметнала назад глава, жената
срещу мен в купето
насън похъркваше едва
и в пот ѝ плуваше лицето.

Приличаща на кръв, потта
като при слънчев удар швирна
от начервената уста
към вече сбръчканата шия.

Бях сам и долових със страх
във хъркането ѝ хриптене.
И постепенно осъзнах -
тя бе умряла тъй пред мене.

Но можех ли да отменя
присъдата ѝ от живота!
Усещах само, че в съня
тя го живееше повторно.

Отдавах почит мълчалив...
И мислех си, че и съпругът
е също стар, ако е жив,
децата имат грижи други...

А влакът скорост бе набрал -
плющеше весело пердето.
Заничаха като в игра
за миг крайпътните дървета.

Светът нехаеше с една
невинна детска безсърдечност
за тази възрастна жена,
отправена на път далечен.

17-22 август 1982 г.
сряда-неделя

© Стефан Стоянов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2018
Стефан Стоянов. Поезия. Варна: LiterNet, 2018

Други публикации:
Стефан Стоянов. Влажен климат. София, 1985.