Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯВОРОВ И СТАМБОЛОВ - ОПИТ В ПУБЛИЦИСТИЧНАТА МОДА(ЛНОСТ)

Шинка Дичева-Христозова

web

Ако приемем 1894/1895 година за събитиен център на последното десетилетие на 19. век, то ще видим, че в този кръстопътен темпорален срез са ситуирани повечето от важните за края на 19. и началото на 20. век културологични и социополитически възли. Понякога, за да се уплътни образ от литературноисторическото, трябва да се споменат наглед периферни, дори несъстоятелни привидно конструкти от видимото, които обаче уплътняват и доизграждат един по-цялостен и сякаш по-ясен образ от случващото се.

Много често литературнокритическите концепти очертават 1900 година като генеративно стояща в биографията на Пейо Крачолов, тъй като отиването му в София "прекрачва" не само пространството от провинцията в столицата, не само смяната на името ще подчертае другата (само)личност, но и вписването му в групата на "младите" ще отвори контекстуалността на една друга парадигма, с която трябва да се остойности оттук наличното. Създаденото от Яворов в първото десетилетие на 20. век и общуването в негласния кръг "Мисъл" носи белезите на едно ново поколение, чиито представители тепърва ще се опитват да намерят своя "остров" и да се почувстват/нарекат "блажени". Проф. Михаил Неделчев в книгата си "Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения" (2005) разглежда трите социални роли на Пейо Яворов, като последователно се спира на всяка една от тях, а именно - тази на млад социалист народник, деец на революционното движение за освобождението на българите в Македония и последната, трета, трагически самотен художник - духовен аристократ. Преди обаче да се "случи" Яворов и съвременността му да заговори за него като големия поет, революционер, драматург, то краят на 19. век ни дава един недотам явен/ясен образ. Това е времето, в което той е бил ученик телеграфист, завърнал се в Чирпан от обучение в Пловдив след завършен 5. клас; времето, в което той и за първи път (може би) усеща живота на работещия човек. И именно тогава той оформя не толкова идейно-творческите си, колкото морално общочовешките синури на нужното и възможното. Това е и периодът, в който бъдещият поет съзрява и оформя особената си чувствителност като доминираща черта на характера. Но това е моментът, който го поставя в пространството на "извън-домното" с ярките междуличностни отношения и трудности на оцеляването и себенамирането. Съвсем емблематично за дълги години в литературнорецептивния обзор след 1944 г. този период се приема-вижда-пребивава под сянката на политически "правилните" социални тежнения, които отключват и насърчават крехкия юноша да поеме по пътя на социализма. Удобно и очаквано е да съществува подобен образ на големия поет с оглед социокултурната и политическа действителност след втората половина на 20. век. Сам Яворов неведнъж говори и държи да се подчертава и помни този му начален период. Пред Михаил Арнаудов през 1911 г. той споделя, че първите му печатни работи са във в. "Глас македонски" от 1895 (става дума за стихотворението "Напред" в бр. 36. от 17 август 1895) г. и стихотворения в сп. "Ден" на Янко Сакъзов от 1896 г. След което следва период от няколко години, в който се отказва от поезията като "несериозна работа". "И през това време аслъ нищо не написах; тогава разпространявах социалистически брошури. Но едно нещо не заглъхна в гърдите ми: не заглъхнаха моите патриотически чувства. В поезията не съм бил никога социалист - или пък по твърде околни пътища социализмът е влияел на мотивите на поезията ми." (Арнаудов 1970: 110).

И все пак, по времето, в което у нас навлизат идеите на социализма, Яворов е бил едва на 13-14 години. Отново пред Михаил Арнаудов той разказва за емоционалното, но помоему, неосъзнато/нерационално "прегръщане" на новите политически вълнения, като споделя, че "в това време (1892 г. - б.м., Ш.Д.-Х.) ми падна на ръка един номер на "Социалдемократ". И понеже социалистите се преследваха тогава, понеже "Социалдемократ" ми се даде по един много скрит начин, да го пазя - когато се заключих в стаята си, бях социалист. Това всичко ме опияняваше" (Арнаудов 1970: 88). Така съзряващият поет ще потърси начин и да визуализира своето порастване с "дългата коса до брадата", "вдигната ека", "организатор и предводител на социалистическа група от 30-40 души в Чирпан" и т.н. Това са все разпознаваеми белези на един що-годе зрял мъж. И ако самото начало би могло да се определи като своеобразна подражателска мода, то изострената чувствителност на Яворов все по-устойчиво започва да го вписва в духовното, изживявано като кризис на социалното. Именно тази вътрешна емоционалност придвижва писателя през социалните роли в живота, за да построи един устойчив образ на човек, отдаден, завинаги пленен от възможността да посвети живота си на родното, на свободата. Всичко онова, което Яворов прави в и за Македония, уплътнява образа на бунтовника. Смел до безумие и готов да се жертва за останалите българин, но осъзнал и силата си в боравенето със словото, той успоредява физическото присъствие в тази борба с публицистичното. Издаваните от Яворов вестници "Дело, независим македоно-одрински лист" (1901 - бр. 1-6 от 31 дек. 1901 до 11 февр. 1902; бр. 13-29 до 28 юли 1902), хектографския вестник "Свобода или смърт", бунтовен лист (от който излизат 12 броя от 10 февруари 1903 до 21 април 1903 г.); 1903 г. редактира и македонския вестник "Автономия".

Ако използваме една по-особена стилистика, бихме могли да кажем, че в преддверието на театъра той дебютира с една публицистична интродукция, която времето е заличило или поне не изисква да се знае, помни, припомня. Разбира се, че аксиологическият ъгъл "залага" на поантата в поетическите превъплъщения, която при всички случаи трябва (при Яворов) да се потърси в началото на 20., а не в края на 19. век. Още повече, че тогава акцентът се измества върху биографичното моделиране на един екзистенциално невписан в битийното образ, който бива разпознаван като романтично-емоционалния блян на надделничното "горене", което пък, от своя страна, го прави "чудак" с екзотичен ореол.

Преди обаче Яворов да бъде "разпознат" от "Мисъл" и преди още да публикува първото си стихотворение ("Напред") през 1895 г. във в. "Глас македонски", бъдещият поет и публицист ще заяви своето присъствие с две дописки1 от Чирпан, публикувани през 1894 г. във в. "Борба!" (Пловдив)2. Те нямат заглавия, едната дори не е подписана, а другата носи подписа на "Гражданин", но за тези две дописки говори сестрата Мина Крачолова пред Михаил Арнаудов, която си спомня, че "по това време (1894 - б.м., Ш.Д.-Х.) брат ѝ бил написал "нещо много лошо" против Стамболов и го напечатал в пловдивската "Борба!" (Арнаудов 1970: 262). Двете дописки имат по-късни озаглавявания в "Събрани съчинения в пет тома" (Яворов 1960) като "До ще време за народна разправа!" и "Долу Стамболов". Тези публицистични текстове са написани от Яворов, когато е бил само на 16 години. Това е година на смут и вълнения, защото именно през тази година на 18 май ще бъде свален от поста си на министър-председател един от най-противоречивите държавници в българската история Стефан Стамболов. Тези два текста едва ли са продиктувани от пряк личен повод за "справяне" със силните на деня, още повече че по време на 7-годишния управленски период на Стамболов Яворов е в детската си възраст и не би могъл да изпита личното си разочарование от очаквано и случило се. Така логиката може да ни доведе до една поза и желание у вече настояващия да чете модна социалистическа литература младеж и да се включи в общия дух на времето. И го прави. Може би само по себе си решението да се даде отзвук от провинциален Чирпан е социално изостреното чувство за несправедливост, но съдържанието и на двата текста "отварят" провокативно многоточие и освен непримиримия със социалнополитическата действителност тон, заявяват и потенциалното разгръщане на другите социални роли. Дори и не в директен анонс, но образът на народа (като) Сизиф от едноименното му стихотворение, написано в Анхиало, е видим още тук: "Би помислил човек, че ний живеем през девет царства в десето и че душата ни се намира нейде в дъното на неизмеримий океан, както на безсмъртний Сизиф, и каквото и да се случи с нея, не се отражава по лицето ни: или пък, че кожата ни е по-дебела от биволската, та не усещаме болка от ударите на бича [...] Не забравяйте никога, о, похитители на народните права! Вий, тирани, алчущи за власт! Че който много страда - много отмъщава!... Народа е опълчил срещу вас едно младо, свежо, енергично поколение, с по-гореща кръв в жилите си, с по-голяма самоотверженост към народното дело. Треперете! То ще се разправи с вас и ще си отмъсти; то ще сгръмоли пиедестала на вашата власт, която безумци, вий считате за вечна"3. Идейната трансформация в поетическия текст от Анхиало е същата:

Пазете се! И вижте... Не знаете ли страх?
Сизиф скала подига! - Къде ли ще помери?
И, ако той я метне, Олимп ще рухне в прах,
От тътен чак небето над нас ще затрепери...

Този текст обаче дава повод на д-р Кръстев да улови едно изключително важно осцилиране в идейните "модни" концепти на младия Яворов, а именно неговата неизясненост по отношение на социалнополитическите тежнения, особено в този ранен от живота му период. Това се разбира от едно писмо на Кръстев до Яворов, който по това време е в Анхиало и в което четем: "Сизиф е [...] тъжен, отчасти, може би защото не е митическия Сизиф, но повече от неопределеността в отношението Ви спрямо "народа" (п.м., Ш.Д.-Х.). За да проверя, разбирам ли Ви добре, опитайте се в проза, ако обичате, да разясните в какво точно виждате паралел между Сизиф и народа и какво сте искали да кажете." (Яворов 2003: 33). Обяснението, което Яворов дава на своя ментор, явно, не задоволява редактора, защото стихотворението не намира място по страниците на сп. "Мисъл". Под нова редакция първите три куплета Яворов печата във вестника на ВМОРО "Свобода или смърт", 10 март 1905 г.4 При всички случаи можем да мислим, че още в дописката у Яворов съзряват трагични интенции и безпътни авторефлексии, но все още не са намерили формата, под която да се представят.

Във втората дописка Яворов коментира станалия в Чирпан "митинг" в подкрепа на Стамболовото правителство, но гротескното осъществяване на подобна гражданска инициатива е провокирало чувствителната струна на бъдещия поет да откликне отново с коментар. Срещу видимите обществени язви Яворов не разчита само на реторическите въпроси и императивните изречения, но и вмъква стихове от Ботевите текстове "Борба" и "В механата" - начин, по който внушава приемственост и идейно-художествени проекции на ниво биографично-творческо (само)идентифициране. Своеобразната възрожденско-революционна призивност е пластът, зад който неосъзналият се все още поет ще кодира определен тип гражданско поведение, което ще стане причината и по-късно да замине в поробените земи на Македония.

И така, този най-ранен Яворов образ на публицист небелязва-забелязва изострената сензитивност, която представя бъдещия поет в модата на публицистичния дискурс. Последвалите поетично-публицистични проявления обаче уплътняват по-скоро разбирането, че личността на писателя несъзнателно "проиграва" вътрешните душевни безпътици в експлицитни социални разочарования, които в "подходящ" литературнокритически ракурс са обслужвали и политически удобни контексти. Без да бъдат изкуствено акцентирани, тези дописки през 1894 г. задават начални рефлексии за един сложен свят на непримирими противоречия и неясни търсения, които впоследствие стават част от вътрешния душевен мир на една трагически раздвоена субективност. Защото независимо от това къде и как ще бъде постигната родината, то нейният образ започва оттук, "сред тая повилняла сбир/ от вълци и кози - на длъж и шир/ потирена, чието име е безброя?"

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. Борба!, г. I, бр. 9-10, 30.04.1894, с. 12. [обратно]

2. Първият брой на вестник "Борба!" излиза на 5 март 1894 г. с подзаглавие "Политически, икономически и книжовен вестник" и се редактира от братята Георги и Димитър Бойкинови. [обратно]

3. Борба!, г. I, бр. 9-10, 30.04.1894, с. 12. [обратно]

4. Стихотворението "Сизиф" е отпечатано цялостно от Вл. Василев в сп. "Златорог" (вж. Яворов 1936: 208). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1970: Арнаудов, Михаил. Към психографията на Яворов. // Арнаудов, Михаил. Яворов. Личност, творчество, съдба. Биографическа и психологическа анкета. София, 1970.

Неделчев 2005: Неделчев, Михаил. Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения. София, 2005.

Яворов 1936: Яворов, П. К. Сизиф. // Златорог, май 1936, кн. 5, с. 208.

Яворов 1960: Яворов, П. К. Събрани съчинения в пет тома. Том 4. София, 1960.

Яворов 2003: Яворов, П. К. Писмо 8. // Кръгът "Мисъл". Кореспонденция. София: Синева, 2003.

 

 

© Шинка Дичева-Христозова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Яворов - 140 години от рождението на поета. Нови изследвания. Велико Търново, 2019, с. 205-210.