Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕКСИКО С ВКУС НА САЛСА

Сергей Герджиков

web

Кой е най-краткият израз на духа на Мексико, както го вдишва един чужденец? Моят отговор е: салса. "Салса" на испански означава сос от домати, лук и чушки с добавки в различни варианти. "Салса" още означава танц - най-популярният в света днес, роден срещу Мексико - на о-в Куба. По улиците на Мексико често чуваме познатите звуци, а и успяваме да потанцуваме салса в едно клубче в Плая дел Кармен край белия карибски плаж.

Мексико е тръпкаво и вкусно, с атмосфера на ведрина и гостоприемство. Мексико е загадъчно и необятно, с атмосфера на руини от трудно понятните олмеки и маи, толтеки и ацтеки. Мексико е омайно и незабравимо с джунглите и пустошта, с белите пясъци и морето.

 

Мегаполисът

Прелитаме над Западното полукълбо за повече от 17 часа, гонейки слънцето над Европа и над сините простори и ледените форми на Атлантика.

Шофьорът на таксито търси хотела в централната част на столицата - многомилионен хаос, и ни насочва към Катедралата като ориентир и стартово място за екскурзии в Ciudad de México (Сиудад де Мехико). Други цели са Националният дворец на изкуствата и паркът Чапултепек с Антропологическия музей.

На сутринта намираме терминала на компанията ADO, където купуваме билети за Паленке след два дни. Следва първата среща с мексиканската кухня. Тя е една от емблемите на Мексико. На масата идват купички с червена и зелена салса - лютивите мексикански подправки, купчинка кръгли тънки питки, загърнати в плат - царевичните тортияс, и царевичен чипс. Салсата вади сълзи от очите. Основното е богата месна закуска.

Паркът Чапултепек ни посреща със слънце, туристи, търговци и деца. Тук вкусваме свежите "букети" от дълги резени диня, краставица, манго и папая.

Група мъже в червено-бели носии танцуват около висок пилон, след което се катерят по железните скоби към върха, застават на върховата квадратна рамка, завъртат я и се пускат с главите надолу. Те летят във все по-широки кръгове над парка, рамката се върти бясно, а лекият подвижен пилон се държи стабилно. Обясняват ни, че това са voladores de Verakruz - летачите от Веракруз.

Антропологическият музей надхвърля всички очаквания. Той е съвременен, богат, суперпрофесионално подреден и високохудожествен. Тук са представени много раси, народи и култури: съвременни, Olmeka, Tolteka, Maya, назад до приматите.

Макети и манекени показват начини на живот, пръснати на хиляди километри и на хиляди години история. Невероятно е разнообразието от човешки черти и фигури, носии, битови предмети и къщи. Манекените всеки миг ще заговорят и ще тръгнат да ходят. Неусетно сме изцедени, а не сме видели всичко.

Вън е прохладна вечер, пред Двореца на изкуствата на площада около фонтана гъмжи от туристи. Младежи са насядали на раници и якета, дъвчат сандвичи и подрънкват на китари. Разговаряме с писател, който продава книгите си.

В комплекса Tres Culturas ацтекският храм е съвкупност от малки пирамиди. От същите гранитни блокове е построена и мрачната църква от Колумбово време, в която влизаме, а наоколо са стъклените сгради на съвременно Мексико - трите култури.

 

Теотиуакан: пирамиди и амбулантни търговци

Потегляме за Пирамидите на 50 км на север. Пъплим с микробуса на Роберто всред гъст автомобилен поток край хълмове с накацали вили. На юг се откроява планина със заснежен вулканичен връх.

На хоризонта разпознаваме могъщия контур на пирамида. Разпознавам Пирамидата на Слънцето (Piramide del Sol), която увенчава Теотиуакан - свещен град от I до VII в.

Посрещат ни в хасиенда (вила с парк) с работилница за обсидиан, богата колекция от изделия, много тъкани и национални облекла. Обясняват ни употребите на кактуса agave с плътни дълги листа като мечове, отглеждан още от маите (както и царевицата и лютите чушки). От него плетели въжета, белели хартия, а сега се прави текила и захар. За обяд има: пилешко и телешко, фасул, тортияс, чипс и салса.

Скоро сме на просторната централна улица, а от двете страни се издигат редове пирамиди. Насреща е Пирамидата на Луната (Piramide de la Luna). Този древен град респектира с мащаби, геометрия и архитектурно съвършенство.

Пристъпваме в свещения град.

Изкачваме се по стръмните стъпала на Пирамидата на Луната. От високата площадка се открива необятна панорама - пред нас към хоризонта е права широка улица, в дъното вляво е Пирамидата на Слънцето - огромна, сравнима само с Египетските пирамиди край Гиза. Човешки фигурки пъплят по стъпалата към върха. Равнината е просторна, осеяна с кактуси, а в дъното се извисява вулканична планина.

Опитваме се да се потопим в атмосферата. Вместо това се озоваваме се в лапите на амбулантните продавачи.

- Ei, amigo! Only for you - cienta peso! (Само за теб - петдесет песо!)

Излизаме от Теотиуакан в пустошта. Между кактусите са пръснати руини. Намираме Роберто и се връщаме в Мексико сити.

Автобусът за Паленке се измъква от столицата с героични усилия. В този пиков час светофарите са декор, а шофьорите промъкват возилата си метър по метър. Пътят се е превърнал в река след проливния дъжд и автобусът реже бавно дълбоката вода.

 

Паленке - столицата на Пакал

Градчето Паленке в щата Чиапас, на 730 км югоизточно от столицата, е двуетажно, мърляво и оживено. Главната улица е разкопана и се полагат плочи. Руините са на 12 км от града посред гъста гора с високи дървета и преплетени растения, потънала в мъгла.

Първи владетел бил Бахлум Кук (отъждествен с ягуара Куетцал). Повече от 19 царе са записани в хрониката на Паленке, последният от които е живял от 745 до 804 г. сл.Хр.

Народите в тази част на континента се разпознават като едно цяло - културата Мая, вкоренена във време хилядолетие преди Христа. Маите владеели обширни територии - от днешните щати Чиапас и Табаско до Централна Америка. Те създали своя числова система с основа 20 и възловото число 0. Календарът им от 365 дни и ¼ е по-точен от Юлианския (адаптиран египетски календар). Изключителни архитекти, те построили култови и в същото време научни комплекси - храмове-гробници и обсерватории с куполи. Маите търгували интензивно в най-широки територии по суша и море.

Красивите и величествени Тикал (в днешна Гватемала), Копан (Хондурас), Паленке, Чичен-Ица, Ушмал, Коба и Тулум (Мексико), са изградени в класическия период. Преди испанското нашествие през XVI век градове, пирамиди, храмове и дворци са били напуснати и забравени в джунглите за повече. Упадъкът на Мая се обяснява с природни катаклизми, продължителни войни и свръхнаселение. Но обществата на Мая са били все още достатъчно жизнени, за да противостоят на нашествието почти две столетия.

Впечатлява и се врязва в паметта типичната глава на човека от Мая, скулптирана в самия център на Паленке - издължен назад и стесняващ се череп, голям гърбав нос, сливащ се с челото и пищни украшения над главата. Напомня на глава на орел - едно от свещените животни на Мая наред с ягуара и пернатата змия.

В Храма на надписите е гробницата на Пакал II. След изхвърлянето на стотици тонове пръст от самата сграда низходящо стълбище е отвело откривателя до дъното с тежка каменна плоча, под която, също като в египетските гробници, са били положени останките на владетеля и неговата посмъртна златна маска.

Изкачваме се на най-високо разположената сграда и под нас се очертава величественият и балансиран комплекс с кръгъл подиум в центъра. Скоро ни обхваща гъста мъгла и започва да ръми, а после се излива проливен дъжд, който поглъща постепенно панорамата, а джунглата поглъща жадно живителната вода. Слизаме, а след малко дъждът утихва временно и продължаваме обиколката между пирамидите: Храма на слънцето, Храма на кръста, храмове XIV, XIII, XII...

В гъстата гора с впечатляващи растения с огромни листа е свежо и зелено, а бетонните пътечки водят и към други, по-малки и по-разрушени конструкции. Животът тук не спира - на тревата са разположили стоката си цял ред търговци. Индианка ни предлага многоцветни торби, шалове и пончо - топла връхна дреха.

 

Водопадите Мисол и Агуа Азул

Агенцията Кукулкан предлага желаното пътуване до двата водопада - Misol и Agua Azul (‘синя вода’). Скоро се носим с буса към планината. Минаваме край малки селца, край пътя деца предлагат кочани царевица. Разкриват се за миг великолепни панорами.

По бученето се досещаме, че сме близо до Мисол. Слизаме и само след няколко крачки се появява Водопада. Водата на две струи пада от около 50 м (колкото 20 етажна сграда) в дълбоко бушуващо езеро. Гледката поглъща взора и слуха, приковава. Правим обиколка и се озоваваме в кухината зад струите.

След още половин час по серпентините стигаме до каскадата Агуа Азул. Пред нас блясва широка и спокойна река. Цветът на водата е зеленосин в неописуеми нюанси. Нагоре са прагове с ярки бели бързеи и падове. Гората скрива и открива примамливи вирове всред бушуваща вода. Водните струи, каменните форми и магичното синьо-зелено ‘мият’ ума и потопяват в тих екстаз. Дървета са се навели над водите и черни дроздове с жълти човки са накацали по клоните. Високо горе от малка площадка се вижда почти цялата река, виеща се и падаща между пищни дървета. Тя следва своя път и оформя скалите още преди индианците да са тук. А още по-нагоре реката е спокойна, бавна и на тревния бряг са насядали хора на пикник. Малки мексиканчета се люлеят на люлки и току се гмурват.

С въздишка потегляме надолу. Заставаме на метър от реката и поглъщаме частици от нейната стихия, за да се доближим да чистотата.

 

Чичен Ица - столица и свещен град

След нови 550 км слизаме в парк, избягвайки града. Оказва се, че сме направо в археологическия комплекс.

Пирамидите на Маите сякаш рисуват пирамидата на тяхното общество. На върха е Ахау, господарят, син на божествата... Мнозинството от народа са фермери и отглеждат царевица, боб, кактуси и други хранителни култури. Космическата пирамида е подобна на земната. На върха е Итсамна, Творецът на Вселената, управител на света и на съдбите.

Chichèn Itzà (Чичèн Ицà) е основан от племето Ица около 900 г. сл.Хр. Под влияние на толтеките от Тула те въвеждат нов архитектурен стил с твърди линии и орнаментални мотиви, в които доминира пернатата змия Кукулкан (за ацтеки и толтеки - Кетцалкоатъл). Градът е живял активно, после е спорадично ползван за празненства и церемонии, а накрая е забравен в джунглата за столетия чак до XIX век. И Чичен Ица, като Паленке, е буквално отвоюван от джунглата.

Мъртвият град е пръснат широко в равнината. Пред нас се извисява първо Пирамидата на Кукулкан - мраморна, мощна и съвършена. На равноденствие - 21.03. и 21.09. около три часа следобед пернатата змия Кукулкан ‘слиза’ по северното каменно перило на Пирамидата, за да оживи огромната зинала каменна глава в долния край на пирамидата. Слънчеви триъгълници плавно се сливат по стръмната стена и създават живото впечатление, че настъпва нещо свръхестествено.

В "Апокалипто" Мел Гибсън на същата тази пирамида показва сцена: на връхната площадка жрецът, хванал здраво голям нож от обсидиан, пробожда гърдите на пленник, поставен на каменен жертвеник. Той бързо изважда сърцето, кърваво и пулсиращо, и го вдига в ръка, призовавайки Кукулкан. Главата на жертвата е отсечена и се търкаля с отскоци по стъпалата на пирамидата, а долу е уловена с въжени мрежи. Тълпата е изпълнила площада и надава френетични викове.

На върха входът е увенчан от войнствена фигура на чаакмул, толтекска по произход. Четири изхода в четирите посоки на света свързват залата с външния свят. Този каменен храм е бил боядисан в червено.

Червени са и потресаващите фрески, отрезвили археолозите след романтичните представи за маите. Маите-астрономи, устремени към вечността, се оказват кръвожадни главорези с изострени глави и намръщени уста. Днес маите са малко, и все пак ги разпознаваме в танцьорките в ресторантчето.

Комплексът е внушителен по размери, разнообразие и архитектура. Пирамидата на Кукулкан, Платформата на Венера, Обсерваторията, Свещения ценот (естествен широк каменен кладенец), Хилядата колони, Игрището за топка и другите сгради, са били свързани с каменни пътища-рампи, сакбе.

Игрището е дълго, широко и устроено подобно на съвременен стадион - с каменни трибуни от три страни, от едната страна по-висока и увенчана с храм (аналогична на централната трибуна). Играта с топка е церемония, в края на която играч от загубилия отбор е плащал с главата си. Това е засвидетелствано от рисунки. Тук два отбора си подават солидна топка, като си служат само с хълбоци, рамене и колене. Целта е топката да се вкара в каменни рингове с дупки малко по-широки от топката, а тук тези рингове са на височина няколко метра.

Обсерваторията е масивна четириъгълна сграда с широко стълбище, увенчана с цилиндрична наблюдателна кула с пръстен и купол на върха, по форма досущ като съвременните. Кухината на кулата е оформена в две кръгли помещения с по четири врати. Кулата е на две степени с два диаметъра.

Свещеният ценот е дупка в земята, широка около 50 метра. Стените на този огромен кладенец са отвесен варовик. Водата е на около 25 метра под земната повърхност. При церемониите в чест на бога на водата Чаак тук са хвърляни всевъзможни дарове, ценни предмети, растения и животни, но най-ценните са били човешките жертви - воини-пленници, деца и млади жени са хвърляни във водата.

В книжарницата попадам на превод на Диего де Ланда - йезуитът, управлявал Юкатан през XVI в., автор на книгата "Юкатан преди и след Конкистата". Тук се съдържа 99 % от това, което знаем за маите, а нейният автор е изгорил 99 % от книгите на маите "поради дяволските писания в тях".

Следобед се носим по полуостров Юкатан право към крайбрежието - Ривиера Мая на Карибско море с бял пясък и лазурни води. Накрая влизаме в Playa del Carmen.

 

Вкусът на Мексико

Днес е 14 февруари, Свети Валентин. По оживената пешеходна улица слизаме към морето и нагазваме във финия пясък, а пред нас в тъмното тихо шуми Атлантикa. Намираме приятен ресторант с маси навън, отвътре звучи салса...

Безкрайната фиеста на този карибски бряг не минава без вкуса на Мексико: tortillas, salsa, narahja (превъзходни плодови сокове), всевъзможни риби, огромни омари, октоподи и скариди. Torta е масивен сандвич с късчета запечено месо, кромид, зеленчуци, картофчета. Tacos са тортияс с купчинки меса и зеленчуци.

Текила! В Плая дел Кармен текилата е навсякъде, в най-различен цвят, опаковка и марка - продава се по тротоарите в бутилки като уиски, в магазините за подаръци в най-различни опаковки и в обикновените магазини - на нормални цени. В Плая има даже музей на текилата - Hasienda de Tekila.

Мексиканската кухня доминира безапелационно. Най-популярната по света пица, макар и обогатена с местни добавки, е невзрачна тук.

 

Мексиканците

Мексиканците са индианци, наследили най-вече ацтеките, но и маите. Европеидните черти са изключение. Повечето от местните са тъмни, набити, с кръгли глави и плоски лица.

Те са естествени, непринудени, емоционални и ведри. Те са отворени, приветливи, а като търговци настойчиви. Почти всички са услужливи и улесняват живота на своите гости. Големи патриоти са, но уважават и другите нации.

За мен е изненадващо, че тези емоционални хора, близки по манталитет на балканците, умеят да организират перфектно. Автобусната система на Мексико се признава за най-уредената в света. Където и когато трябва, има автобус. Билети се издават и регистрират в компютърна мрежа, поименни са и съдържат цялата информация за пътуването. Освен автобуси по пътищата сноват и colectivo (маршрутки).

Правилата на непушенето се спазват строго. Когато шеговито питам сервитьора дали мексиканците пушат, той отговаря:

- Solamente marihuana! (Само марихуана).

Това за марихуаната не е само шега. Тук проблемът с наркотиците и наркотрафика е сериозен. Води се война с наркомафията и всеки ден има жертви.

Живата музика (най-вече мариачи) привлича повече клиенти в ресторанта, но те си събират пари от клиентите.

В чужбина си задавам въпроса: бих ли живял в тази страна? В тази страна бих живял и ми се струва, че няма да изпитам културен шок. Ще трябва да науча испански, защото английски просто не се говори. Културна бариера тук за нас, които сме дошли от другата страна на глобуса, не намирам...

- Amigo, kafe? - откъсва ме от мислите гласът на сервитьора.

- No, gracias.

Gracias, Mexico! Adios, Mexico!

 

 

© Сергей Герджиков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2020, № 5 (246)