Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ПИСМЕННИКЪТ" НА НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ БОЗВЕЛИ - БЪЛГАРСКИЯТ "CHICAGO MANUAL OF STYLE"

Росен Петков

web

Преди години се срещнах със сина на моя позната, току-що завърнал се от Америка. Говорихме си за книги, той току-що бе издал своя стихосбирка, естествено стигнахме и до темата за лошата грамотност на учениците. Аз като преподавател в университет и училище, разбира се, съм се сблъсквал с този проблем - често младите хора не могат едно писмо или заявление да напишат грамотно, не знаят приетите обръщения в кореспонденцията, да не говорим за цитирането на литература. Младият поет ми разказа за една легендарна книга в САЩ, "Chicago Manual of Style", едно ръководство за стиловете на писане и цитиране, за редактиране и форматиране на документи на американската версия на английския, ръководство, публикувано през 1906 г. и претърпяло 17 издания до 1917 г. (CMS 2019). Коментирахме дали не може да се преведе или създаде подобна книга на български. Тогава се сетих и му разказах, че ние имаме подобно ръководство за писане още през далечната 1835 г. Неофит Хилендарски (Бозвели), издава "Славеноболгарское детоводство", учебник в 6 книжки, предназначен за българските училища (Детеводство 2010). Някои от тези книжки са издадени съвместно с учителя Емануил Васкидович, който отначалото подпомага издаването на учебниците. Шестата книжка, или част шеста, съдържа препоръки към учениците за писане на писма и документи. Казах на моя събеседник тогава, че може би е любопитно да се преиздават и такива книги, като тази на Неофит Бозвели, най-малкото за да се покаже какво внимание се е обръщало у нас, преди 185 години, на правописа и на грамотното писане на документи.

Заглавна страница на 2-ра част на "Детеводството" на Неофит Хилендарски, 1835 г.

Заглавна страница на 2-ра част на "Детеводството" на Неофит Хилендарски, 1835 г.

Нека разкажем малко за автора на учебниците, на "Детеводството", една изключителна личност в нашата история. Неофит Бозвели, или още наричан Неофит Хилендарец, е един от най-видните водачи на национално-просветното и църковно движение през Възраждането. В своята статия "Неофит Бозвели и Българското възраждане" изкустоведката Зина Маркова (1993) си задава въпроса как през 40-те години на ХIХ в., при условията на робската действителност, Неофит Бозвели в един момент се проявява като зрял идеолог, организатор и политик. Тя пише: "Отговорът вероятно е много прост, Бозвели е своеобразен гений. В българските мащаби той е сравним с действалия по-късно и изправен пред по-други проблеми Васил Левски. Ако трябва да очертаем независимата национална линия в българското освободително движение във всички негови етапи и прояви през целия период на Възраждането, бихме посочили, че нейните основни стълбове са Паисий, Бозвели, Раковски и Левски." Наистина Неофит Бозвели и Левски имат много сходни подходи - широк мащаб и стратегия на своите действия, последователност и не на последно място, и двамата стават жертва в името на своята цел.

Няколко думи и за контекста, в който работи Неофит. Това е началото на 19. век, времето на реформите в Османската империя, с които се стремят да предотвратят разпада. Времето на султан Махмуд II и неговия наследник Абдул Меджид I, времето на султанските укази за равенство на поданиците в империята, "Хатишерифа" (1839) и "Хатихумаюна" (1856). По времето на Махмуд II е ликвидиран еничарският корпус, овладени са бунтовете на кърджалиите, премахната е тимарската система на владеене, а по времето на Абдул Меджид I са въведени банкноти, модернизирана е армията, финансите и правото. За българите, това е времето на борбата за църковна независимост. Гръцките митрополити и висши духовници, назначавани по българските земи от гръцкия патриарх в Цариград, безмилостно ограбват своето паство, шири се корупция, всички висши места се купуват чрез "солени" рушвети. Инакомислещите и борците за църковна независимост биват заточвани на острови или пращани в Атон, така биват заточени Неофит Хилендарски и Иларион Макариополски.

Проф. Михаил Арнаудов, в своята книга за Неофит Хилендарски (Арнаудов 1930) разказва подробно за живота му. За неговото дело той казва: "Значението на Неофит Хилендарски - или както сам той се подписва Архимандрит Неофит Петров Котленец, или както другите го наричат често, по стар прякор, Неофит Бозвели - лежи там, че той пръв след Паисия заговаря отново и настойчиво за възраждане на българската народност, при което - за разлика от мирния просветител Софроний Врачански, посредник между двамата - главната тежест се полага върху премахване на духовното робство, наложено от Гръцката патриаршия." За пребиваването и учителстването в Свищов, Арнаудов споделя: "В Свищов Неофит пристига навярно в 1813 година, току след свършека на Руско-турската война (1809-1812), която е довела между друго до пълна разруха на града при бомбардирането му от русите и до разпръскване на заможните по-преди граждани по селата в околността или отвъд Дунава, в Румъния. Млад свещеник, 29-годишен, Неофит изпитва живо състрадание към морално и материално съсипаните свищовци и се заема да им бъде полезен според силите си... Неофит прекарва в Свищов само 18 цели години, тъй като онова пресмятане за 25 години включва и отсъствието му в Сърбия, Търново, Цариград и други места. Покрай длъжностите си на духовник, той има две главни грижи, залегнали дълбоко: първата е да преподава в Свищовската келия, наред с учителя Емануил Васкидов, който става негов верен приятел; а втората - да държи проповеди в черква. Ако с училищната си дейност, както и с учебните си помагала ("Детоводство" от 1835 г.), той се врежда между първите наши педагози, заемайки видно място покрай Берона, Христаки Павлович, Райно Попович и др., с проповедите си той отваря път на идеите, които движат напредничавата интелигенция в епохата на т.нар. черковен въпрос... За да наблюдава сам печатането на ръководството си, Неофит заминава в 1834 г. за гр. Крагуевац, гдето е тогава резиденцията на сръбския княз Милош Обренович и гдето се намира, преместена, белградската печатница. Преди това, в продължение на една година, Неофит обикаля България, да записва абонати на книжките си и да събира градиво за географията си на страната, както то е изложено в част V. При този случай Неофит се убеждава колко ниско стои още българският народ в културно отношение, щом дори уж събудени люде не дават поддръжката си на книжовника. В Крагуевац и после в Белград Неофит остава от есента на 1834 г. до лятото на 1836. През това време той има възможност да проучи сръбската оригинална и преводна литература, както и да предприеме излет до Буда-Пеща, добивайки представа за живота на свободните народи. Досади по печатането, проточено твърде дълго - при което след ограбване на парите и на ценните му вещи известна помощ му оказва княз Милош - нетърпение на абонатите, обвинения в забавяне, съзнание за загубено време, всичко това гнети духа на Неофита, който след завръщането си в България не желае повече да остане в Свищов - и потегля из България, спирайки главно в Габровския и Троянския мънастир, гдето е спечелил добри приятели, особено в лицето на Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир."

Установявайки се по-късно в Цариград, той е предложен за търновски митрополит, но делегатите (българските), изпратени в Цариград биват подкупени и подлъгани от гръцкия патриарх (във Фенер) и в крайна сметка бива назначен друг търновски митрополит.

Какви са били другите учебници, издавани по това време, за българи? По нашите земи преди 1800 г. са били ползвани (освен ръкописните книги) т.нар. първопечатни славянски книги, 16. век - печатани предимно във Венеция, Румъния и Западните Балкани, 17.-18. век - предимно в Москва и Киев. Първите печатни книги на новобългарски език, т.нар. старопечатни книги, се счита, че стартират през 1806 г. с "Неделника" на Софроний Врачански. В началото на 19. век печатните книги, специално предназначени за българи, се броят на пръсти, повечето са с религиозна тематика и на църковнославянски (старобългарски). Ако говорим за учебните помагала, трябва да отбележим няколко - богатите букурещки българи в началото на 19. век, Полизов, Бакалоглу, Попович, отпечатват едни от първите книги за училищата с българи в Румъния и България (печатани в периода 1824-1830), буквар, псалтир, часослов, Петър Берон отпечатва своя "Рибен буквар" (1824), малко по-късно известният учител на редица видни българи, Райно Попович, издава "Христоития" (1837) (добро поведение в обществото и някои правила) и други книжки, Христаки Павлович - своята "Аритметика" (1833). По това време се появяват и книжките на "Детеводството" на Неофит Бозвели (1835).

"Славеноболгарское детоводство" е компилативен труд от гръцки школни ръководства, издаден в 6 книжки, както сам Неофит Хилендарски отбелязва на заглавната страница "Собрано от различни списатели...". Включени са, считаните по това време в гръцките училища за най-необходими, следните предмети: буквар, учение за петте чувства и морала, граматика, аритметика, география и писмовник. Шрифтът е предимно т.нар. стара кирилица, но на места се прокрадва и по-съвременния, т.нар. гражданска кирилица. Хартията е ленена (ленено-конопена), ръчно призведена. Ленената ръчно призведена хартия (забележете нишките на лена и белите вертикални линии - ребрата от решетката за прецеждане на смляната каша), произвеждана от стари парцали, се е използвала дълго време в Европа, от 14. век, когато тя масово заменя скъпия пергамент, до началото на 19. век, когато се появява по-евтината, памучната валцована (машинно произведена) хартия. Към края на 19. век започва използването на още по-достъпната и евтина дървесинна хартия. Ръководствата на Неофит все още използват старата ленена хартия. Тя е особенно добра, гъвкава и устойчива на времето.

Ленена ръчно произведена хартия, на която е отпечатано "Детеводството", вижда се и водния знак

Ленена ръчно произведена хартия, на която е отпечатано "Детеводството", вижда се и водния знак

 

Оригинална мека корица на 6-та част - подвързия, в която са се предлагали тези книжки

Оригинална мека корица на 6-та част - подвързия, в която са се предлагали тези книжки.
После са се подвързвали допълнително в твърда, по желание на притежателя

Как излгежда шестата част, в която са описани правилата за писане на документи и писма. На заглавната страница четем: "Славеноболгарский предручний послателник за наставление на Болгарските юноши… Собрано от различни списатели елиногреческаго диалекта, первом преведен и сочинен на славяновболгарскаго и издан от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же Котлянца. Част шестая содержащая наставителнаго устава и порадъчно подобителнаго примера, послателнаго поучения, как всякий според причините, лицата и обязателства прилично да писува. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835". В книжката са разгледани частите на едно послание или писмо - обръщението, увода, същината, заключението, подписа и др. Дадени са примери за различни видове писма и възможни отговори. Дадени са примери и за търговски (бизнес) документи като полици и др. Посочени са характеристиките на доброто писане - правилност, краткост и яснота. В напътствията за различните видове писма прави впечатление този за Търновския митрополит ("Преосващеннейшому Митрополiту Терновскаго и всей Болгарiи Ексарху Г. Г. Iларiону"), а между продписите - на няколко търговски къщи от Свищов, с дата от март до август 1835 г. В уводните бележки за търговските писма Неофит изтъква, че е важно да се владее "числителната наука" (аритметиката) и покрай чуждите езици - "Матерньiй и поместньiй". Под "поместен" език се разбира гръцки или турски, а под "матерен" се разбира български. За българския език Неофит изтъква, че е срамота да не се изучава, защото той е един от европейските езици и неговата майка е славянският. Това лирическо отклонение има явен патриотичен заряд и патриотична цел. В "писмовника" е обърнато внимание и на качествата на документите. Учебникът е написан стегнато и прагматично. Въпреки на места черковнославянската редакция на езика и сложните прилагателни, стилът е пригоден към целта на книжките - да служат като учебници. По сведения на педагога Н. Ванков учебниците на Неофит Хилендарски са били, заедно с пособията на Неофит Рилски "най-разпространените из нашите училища в епохата на взаимната метода" (Ванков 1900).

Заглавна страница на 6-та книжка ("Писменника")

Заглавна страница на 6-та книжка ("Писменника")

 

Първи страници (увод) на 6-та книжка ("Писменника")

Първи страници (увод) на 6-та книжка ("Писменника")

 

За стила на писане - 6-та книжка ("Писменника")

За стила на писане - 6-та книжка ("Писменника")

 

Видове писма, 6-та книжка ("Писменника")

Видове писма, 6-та книжка ("Писменника")

 

Примери за "полици" - 6-та книжка ("Писменника")

Примери за "полици" - 6-та книжка ("Писменника")

С право можем да считаме Неофит Бозвели за един от първите български учители и будители, а неговото "Славеноболгарское детоводство" в 6 книжки - за първият български енциклопедичен учебник.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1930: Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски Бозвели 1785-1848. Живот-дело-епоха. // София: Св. Синод на Българската църква, 1930.

Ванков 1900: Ванков, Н. [...]. Училищен преглед, г. V, стр. 591, 1900.

Детеводство 2010: Словеноболгарское детеводство (1835). // Wikipedia <https://bg.wikipedia.org/wiki/Славеноболгарское_детеводство> (18.11.2020).

Маркова 1993: Маркова, Зина. Неофит Бозвели и Българското възраждане. // Неофит Бозвели и българската литература. София: БАН, 1993.

 

CMS 2019: The Chicago Manual of Style (1906). // Wikipedia <https://en.wikipedia.org/wiki/The_Chicago_Manual_of_Style> (18.11.2020).

 

 

© Росен Петков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2020, № 11 (252)