Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИРТУАЛНА КЛАСНА СТАЯ - ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ В ХУМАНИТАРНИТЕ УНИВЕРСИТЕТСКИ ДИСЦИПЛИНИ

Ралица Люцканова

web

Увод

След Web 2.0 и Педагогика 2.0 (McLoughlin, Lee 2010) ясно се очерта нуждата от реформиране на методите на преподаване, така че да паснат на новите потребности на обучаващите се, ето защо днес вече говорим за Образование 4.0. В рамките на две десетилетия главоломният подем в технологиите наложи бързи темпове на развитие във всички сфери на човешката дейност. Образованието като основа за опознаване на света започна бърза реформа за справяне с технологичната революция. Все повече образователни институции въвеждат електронното и дигитално съдържание като допълнение или заместител на материалните носители, използвани досега. Електронни учебници, таблети, Google Classroom, Moodle, Schoology и т.н. са само някои от примерите за работещите практики в образованието.

Експанзията на новите технологии обаче носи със себе си и известни проблеми, които трябва да бъдат преодолени, за да се извлече максималното от всичко ново, което влиза в процеса на образование. Все още един от основните аспекти, който пречи на ползотворното интегриране на различни електронни или софтуерни компоненти във всички нива на образователния процес, е финансовият ресурс, нужен за оборудване на учебното заведение с необходимата техника. Субсидиите, отпускани от различни институции, се оказват недостатъчни, за да покрият тези нужди. Докато образователната институция успее да си набави нужната техника, тя вече е морално остаряла и е необходимо да се търси нов канал за финансиране. На университетско ниво например залите, оборудвани с проектори и екрани, са малка част от учебната база, а компютъризирането на обучението налага нови нужди и потребности.

Повечето университети в България разполагат с центрове за дистанционно обучение, които поради функциите, които изпълняват, са първите, които използват и си набавят техника за обучение от разстояние. Те са и първите, които обучават персонала за работа със специализиран софтуер за обучение. Специалистите от педагогическите дисциплини са вторите, защото са тясно свързани с нуждата от познаване на новите тенденции, методи и технически средства за провеждането на качествено, иновативно и отговарящо на нуждите на обучаемите образование. Това е разбираемо, защото именно педагогическите факултети подготвят специалисти за работа в сектора на началното и основно образование.

Въпреки усилията на специалистите в тези звена и усърдието на отделни личности, по-голяма част от преподавателите (на всички равнища) изпитват затруднения и не са достатъчно подготвени, за да включат нови технологични и софтуерни продукти в курсовете, които ръководят. Част от обучаваните също трябва да преминат обучение за работа със специализиран софтуер, въпреки че се предполага, че техническата грамотност на младите хора надхвърля в пъти тази на поколението преди тях (тези предположения, разбира се, не винаги намират оправдание в практическата работа). Проблемите, свързани с иновациите в образованието, далеч надхвърлят личните компетенции на обучавани и обучаващи. Не е достатъчно да започнем да използваме различни типове софтуер в учебна среда - важно е да подплатим този опит с теоретична обосновка за практическите ползи за обучаващите се и за качеството на самия учебен процес. Наред с това е нужно да се осъзнае и необходимостта от контрол върху преподаватели и студенти, контрол, който да засяга дейността им във виртуалната класна стая. Освен за качеството на образователния процес, сред целите на упражняване на този контрол трябва да е и нивото на мотивиране и практическо изпълнение на целите, заложени в работата със специализиран софтуер. Необходимо е и да се осъзнае нуждата от непрестанно подобряване на компетенциите на кадрите, използващи способите за синхронно обучение, защото, за да има действителна полза от технологията и наличните ѝ функционалности, е повече от важно те да бъдат използвани с цел подобряване на учебния процес.

Висшето образование е еталон за качество и университетът трябва да е първата институция, която въвежда и използва онези иновации, които биха се отразили благотворно върху всички останали нива на образование. Електронното обучение, онлайн обучението, формите за blended learning (смесен тип на обучение) са поле на изследване от специалистите във водещите институции в страната ни. В научното говорене все по-често се появяват понятия като виртуална учебна среда, виртуален университет, виртуален курс и прочие. Във висшето образование най-често се използва виртуалната учебна среда Moodle, където всеки специалист може да разработи виртуален курс, в който да включи разнообразни компоненти - секция за самостоятелна работа, задача за проект, материали за самоподготовка, дискусия, тест и др. Виртуалният университет представлява структура (катедри, факултети) и обучителни ресурси (библиотеки, информационни центрове), които оперират изцяло през интернет и съществуват в пространството на мрежата. Иванова (2013) дава пример с Каталунския виртуален университет, като изтъква, че той работи в посока на силно международно присъствие чрез изграждане на партньорски и сътруднически връзки с други университети и образователни институции. Друг успешен пример е Minerva Project, чийто основател си поставя за цел да създаде институция за учене, която да е достъпна, но да се конкурира с големите и престижни американски университети. Идеята е да се получат практични, приложими в сферите на работа знания и да се "изчисти" процеса от ненужни знания. Чудесно би било да се направи по-обстойно сравнение с работещите практики като тази и да се извлекат пригодимите за хуманитарното образование у нас модели - например, университетът трябва да търси сътрудничество с други обществени и държавни структури, които под различни форми да предоставят на студентите поле за изява и/или да се вслушват в идеите им, чието приложение би подобрило работата в съответното звено. Ако студентите от Minerva се обучават, създавайки проекти, чието приложение има социална и практическа значимост, то ние също бихме могли да се поучим от подобен пример за находчивост и взаимна полза между образованието и другите институции.

В същия контекст се коментира и виртуалната класна стая. Обикновено под това понятие се разбира обучително пространство за учене чрез използване на мрежата, което заимства много от компонентите на традиционната класна стая. Настоящото изследване се фокусира върху софтуерния продукт 'виртуална класна стая', който предлага виртуално пространство за обучение с пряка връзка между преподавател и обучаем. В хода на изследването са засегнати различни аспекти от интегрирането на виртуалната класна стая в обучителния процес. Някои от въпросите, на които се стремим да отговорим, са: какви са ползите от използване на виртуална класна стая в университетското образование; как конкретно хуманитарните дисциплини могат да се възползват от преимуществата на софтуера; какви промени налага софтуерът в практиките на обучение и учене; по какво се различават традиционните практики на преподаване от тези, приложими във виртуалната класна стая.

Софтуерният продукт на "Прознание" АД е предпочетен за целите на настоящото изследване по няколко причини:

  • въпросната виртуална класна стая вече е била прилагана във висше учебно заведение. Освен това магистърската програма "Информационни и комуникационни технологии в образованието" на Факултета по педагогика практически използва виртуална класна стая, за да проведе първоначалното събеседване с кандидати, желаещи да изкарат обучението си дистанционно;

  • представлява добър и функционален пример за други подобни стаи. А е и първата, изработена от програмисти за българския пазар. Falloon (2011) използва The Adobe Connect Virtual Classroom, но се налага инсталиране на допълнителен софтуер за видеовръзка;

  • функционалностите са на български език;

  • може успешно да бъде интегрирана в различни обучителни системи като Moodle;

  • предоставя функцията запис на проведената сесия.

Възможността да се съхранява архив от проведените сесии (лекции, семинари, доклади, презентации и др.) дава възможност на институцията да популяризира дейността си в масови канали за видеосподеляне и социални платформи и по този начин да привлече ново поколение хуманитаристи, а и да генерира приходи от споделено съдържание.

 

Цели и задачи на проекта

Проектът си поставя за цел да предложи въвеждането на виртуална класна стая към курсовете, предлагани в Moodle, като наблегне на възможностите, които това предоставя на преподавателите в хуманитарните дисциплини. Изследват се различните функционалности на виртуалната класна стая, които имат практическа полза за преподаватели и студенти, и се описват начините, по които те биха могли да се използват в учебна среда. Следователно сред целите на изследването е и да разгледа приложението на виртуалната класна стая за въвеждането на дисциплини и/или курсове, които да се преподават изцяло онлайн във Факултета по славянски филологии към Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Проектът анализира свързани с темата изследвания и анализи и разглежда в сравнителна светлина направените до този момент проучвания в онлайн обучението. Изтъкнати са тенденциите и възможностите за развитие на проучването. Една от очертаните области на научен интерес е как новите форми за учене подтикват към по-голям процент активност на студентите в обучителния процес и доколко превесът на визуалното спомага за достигане на по-добри резултати в цялостното представяне.

Сред задачите на проекта е и да се онагледи как занятие с литературна насоченост може да бъде проведено през виртуална класна стая. Направен е експериментален запис на част от лекция върху Анджела Картър и записът е качен в платформата за видеосподеляне YouTube. Всички технически проблеми са оставени и ще бъдат коментирани в изложението за ползите от виртуалната стая. Тъй като една от важните задачи на проекта е да коментира възможните ползи от споделянето на учебно съдържание в различни социални платформи с цел да се ангажира вниманието и интереса на широк кръг от перспективни студенти, се разглежда и приложението на виртуалната класна стая в създаването на информационни канали и профили на факултета в платформите за съдържание. Разглеждат се и възможните ползи от по-обхватно присъствие на институцията и преподавателските кадри в различни социални медии на базата на сходно проучване.

 

Изследвания

За да впишем нашето изследване в контекста на теоретичното обговаряне на онлайн обучението, ще разгледаме доклади и проучвания, осъществени от изследователи в различни сфери на науката. Условно ще разделим изследванията на чуждестранни и такива, проведени от изследователи от България. Прави впечатление, че повечето от проучванията на български специалисти, засягащи темата за дистанционно и/или онлайн обучение, са осъществени благодарение на финансовата подкрепа на институции по европейски или друг проект. Очевидно е, че иновациите в образованието са приоритет на специалистите в тази област и те се опитват да следват световните тенденции в проучването и реализирането на различни проекти, които пряко да засегнат образованието в България.

В "Достъпност на уеб съдържанието - насоки и приложението им в подготовката на учители за синхронното виртуално преподаване" Рачева и Алексиева (2016) изтъкват приложимостта и значимостта на виртуалната класна стая при ангажирането на съвременното "видео-ориентирано поколение". Фокусът на тяхната статия е началното образование и подготовката на учители, които да могат да приложат ефикасно методите на синхронното виртуално преподаване. Чрез използване на функцията шаблон във виртуалната класна стая, статията разглежда опита на преподавателите с функцията и се опитва да оцени различните шаблони с оглед на тяхната ефикасност. Темата за ролята на преподавателя и отликите между провеждащия офлайн и онлайн обучение, са тема, разгледана от Мавродиева (2012) в контекста вече на академичното общуване. Изследователката поставя важен акцент върху използването на нови комуникационни канали в общуването между преподавател и студенти, налагащи се в хода на обучението онлайн. Наистина има нужда да се проучи как се променя и дали се променя комуникацията във виртуална среда, защото тя е важен елемент от интегрирането на софтуера за виртуално обучение.

Чувството за отчужденост и проваленото ангажиране с университетския живот, което описват някои от взетите под внимание изследвания (Martin 2019; Fallon 2011; Илиева, Сандалски 2006), е естественото продължение на въпроса за случващата се комуникация и предполагаемите ползи от интегрирането на синхронното виртуално обучение в практиките за дистанционното и онлайн обучение. Илиева и Сандалски разглеждат взаимодействието на участниците в един курс, проведен в асинхронна среда на обучение. Цел на тяхното изследване е чрез разглеждане на предимствата и недостатъците на груповото обучение да се изведат онези принципи, които способстват за "придобиване на знания чрез социално взаимодействие" (Илиева, Сандалски 2006: 1). Едно от коментираните преимущества е, че онлайн дискусиите стимулират участниците да бъдат активни в курса. От друга страна, не всеки от участниците намира нужната мотивация, за да отговаря на получените съобщения и да се включва по-дейно в провежданите диспути. Проблем в това изследване, както и в други аналогични такива, които коментират асинхронни методи на обучение, е, че даденият курс има офлайн алтернатива за общуване: студентите посещават заедно присъствени курсове, групата се среща извън виртуалната среда и т.н. Това до известна степен обезсмисля опитите за онлайн общуване. Ако виртуалната класна стая се интегрира в курсове, които са разработени под формата на смесен тип обучение, то това би засилило процента на участие и ангажираност у участниците, защото дейността в стаята вече изисква не само присъствие. Виртуалната класна стая налага модел на синхронно общуване и в същото време дава възможност за взаимодействие между участниците и между студентите и преподавателя. В анкетата, проведена от Илиева и Сандалски (2006) много от участниците смятат за своеобразен минус недостатъчната обратна връзка от страна на преподавателя към техните коментари, забележки и др. Използването на виртуална класна стая би могло да елиминира този негатив, защото предполага навременна обратна връзка от страна на ръководещия курса.

Едно от скорошните изследвания по темата за осъществяване на връзка между преподавател и обучаеми във виртуална среда, е проведено от Martin (2019), който акцентира върху разликата между методите на преподаване в реална и виртуална среда. За изследователя е важно да се осъществи активна връзка между преподавател и студенти, в противен случай обучаемите изпитват отчуждение и проявяват слаб интерес към целите на курса. Очертани са няколко проблемни полета: липсата на активно общуване от страна на преподавателя в асинхронни модели на преподаване; усещането, че "компютърният екран, а не жив човек" (Martin 2019: 3) води обучението. Като решение на тези проблеми статията предлага да се използва повече видеосъдържание и то такова, което е създадено директно от преподавателя. Нашето решение, а именно използването на софтуера виртуална класна стая, е по-ефективно и създава синхронна връзка между преподавател и обучаем, при това - регулярна. За разлика от готовите видеа, които адресират широк кръг от потребители, обучението чрез виртуална класна стая е пряко, случва се "тук и сега" и предполага активно общуване, обменяне на информация и идеи, задаване на въпроси и получаване на отговори. Преподавателят може да си позволи да използва по-неформален език, когато събеседва продължително с дадена група студенти. Освен това продължителната регулярна връзка и общуване предполагат опознаване на събеседника и това предразполага студентите към чувство за общност. Материалът се усвоява много по-лесно, когато са ангажирани аудио-видео формати на преподаване, за разлика от използването единствено и само на текст (Cela 2016). Виртуалната класна стая предлага и още едно преимущество, когато говорим за въвеждането на видеосъдържание в онлайн курсове - функцията за запис позволява на преподавателя да запише "приветстващо" видео, с което да представи себе си пред бъдещите си студенти.

Изследването на Falloon (2011) също засича проблема за отчуждението, което някои студенти, обучаващи се във виртуална среда, изпитват. Изводите, до които стига, са сходни с тези на Martin (2019), а именно нуждата от интегриране на повече синхронни методи на преподаване, които да засилят чувството за общност и да подпомогнат участието на обучаващите се в създаването на оригинални разработки по изучаваните проблеми. За да онагледи резултатите от проучването, изследователят формира 3 основни ядра на обучителния процес във виртуална среда: създаването на връзки, развиването на умения и знания, комуникирането на информация. За да проучи развитието и на трите очертани зони, изследването анализира интервюта на участници във виртуалния курс. Интервютата са записани и транскрибирани, а резултатите от тях систематизирани в таблици според трите изследвани зони от обучителния процес. Резултатите, изведени от въпросите, касаещи сформирането на взаимоотношения между студентите, показват, че по-голям процент от обучаваните вярват, че различните канали за комуникация и редовното участие в тях, е спомогнало за изграждането на доверие в групата и е подпомогнало чувството за общност. Отбелязано е, че способността да провеждат комуникация в "реално време" допринася съществено за изграждането и развиването на взаимоотношения (Falloon 2011: 197).

Разбира се, резултатите от едно или две практически изследвания не могат да бъдат изчерпателни за общата нагласа към обучението, провеждано чрез методи за синхронно обучение. Но процентното съотношение на положителните оценки, които то получава, и неоспоримият интерес в областта на онлайн услугите и обучението налагат нуждата от теоретична и практическа работа при прилагането на онези решения, които работят. Много от анкетираните в изследването на Falloon (2011) отдават голямо значение на свързването между отделните участници, на т.нар. networking (създаване на мрежа от контакти), което създава усещането за принадлежност, за свързаност с учебния процес и засилва чувството за значимост на обучението и поставените в него проблеми. Бизнес светът разчита на същия принцип на обвързване. Мрежите за свързване на специалисти, където те могат да представят потенциала си и да намерят други професионалисти със сходни интереси, като LinkedIn например, набират все повече популярност и значение не само на трудовия пазар, но и във всички сфери на дейност, които отчитат ползите от привличането на специалисти, обединени от общи интереси и силни страни. Платформите, които си поставят за цел да популяризират света на науката, като ResearchGate, Publons, ORCID и други, работят на същия принцип на взаимодействие. Изследователите, които поддържат профилите си в съответните мрежи, получават предложения за изследвания в техния научен спектър, молби за обратна връзка от други изследователи, но най-вече получават видимост за собствените си разработки. По този начин те се вписват в по-малки или по-големи общности и допринасят за растежа на науката в тяхното звено, университет, поле на изследователски интерес. Много от тези платформи позволяват качването освен на статии, и на презентации и видеа. Функцията запис при виртуалната класна стая може да се използва за запазване на оригинална лекция или разработка на проблем, които също да станат част от научната работа на изследователя. Полезното е, че преподавателят може да селектира коя част от съдържанието да сподели, за да засили изследователския си профил. Записът от виртуалната класна стая позволява да се изследват множество аспекти от учебния процес, затова той може да бъде използван като емпиричен и доказателствен материал в редица теоретични разработки.

Falloon (2011) цитира и мнението на редица участници, анкетирани за ползите и недостатъците на общуването във виртуална среда. Един от студентите оценява собственото си представяне в синхронните комуникативни канали като не особено успешно, защото по принцип обработва информация няколко дни, а във виртуална среда му е трудно да даде адекватна обратна връзка върху непознат проблем на момента (Falloon 2011: 199). Наистина виртуалната класна стая скъсява времето, в което участниците трябва да помислят и изразят мнение, но от друга страна, създава поле за активна дискусия, за дебат, като целта е чрез общи усилия да се достигне до същината на разискваното. Разбира се, виртуалната класна стая има различни приложения и търси разнородни обучителни цели, ала ако преподавателят желае да подтикне своите студенти сами да достигнат до различни умозаключения, да се включат в процеса на учене не само като реципиенти на знание, а като активни участници, то тогава софтуерът е изключително полезен.

Едно от изключително интересните изследвания, засягащи виртуалното образование, е проведено от група изследователи, които си поставят за цел да анализират взаимодействието на студенти, които провеждат изцяло онлайн своето обучение, с популярните социални платформи, в които и самият университет има профили: YouTube, Instagram, Facebook, Pinterest, Twitter. Leуn-Gómez и др. (2019) изследват потенциала на социалните мрежи за обучителния процес и се мъчат да установят до каква степен студентите използват упоменатите мрежи с учебна цел. Като основание за това изследване те посочват неимоверната дигитализация на образованието. За тях е закономерно светът на науката да общува чрез мрежи, които им позволяват да споделят своите интереси под всякаква форма - социалните мрежи и мрежите, предназначени за специалисти, изпълняват еднакви функции, щом стане дума за споделяне на съдържание и информация (Leуn-Gómez 2019: 101).

За целите на нашето изследване обаче не е толкова важно да се фокусираме върху употребата на различните социални платформи от страна на студентите, защото е категорично ясно, че те използват потенциала на тези мрежи, за да развиват не само социалните си контакти и да сформират "мрежи" (networks), основани на общи интереси и цели, но и важни компетенции, свързани с развитието им като професионалисти. За нас е важно да видим как университетът като институция присъства в света на дигиталната комуникация и как подтиква своите студенти да взаимодействат със съдържанието, споделено чрез различни канали.

Според резултатите от цитираното изследване голяма част от студентите използват платформата за видеосподеляне YouTube като основен канал за получаване на знания, допълващи процеса на обучение. Това обаче отчасти се дължи на факта, че самият университет, представен в изследването - International University of La Rioja, поддържа свой канал в платформата, захранвайки го с различно съдържание. Този канал има 31 000 последователи към момента на публикуване на изследването, сега бърза справка показва, че те са над 48 000. Защо тези цифри са важни? За да се печели от канала за видеосподеляне, минималното, което се изисква от един канал е да има 1 000 последователи и 4 000 часа гледания на видеата. По груби сметки, ако каналът има около 2 000 гледания на ден това би генерирало около 400 долара годишен приход. Не е нужно да изтъкваме, че колкото по-интересни и разнообразни са видеата, толкова повече публика биха намирали сред потребителите на платформата, а това, от своя страна, би повишило дохода от канала. Останалите социални платформи също способстват за увеличаване ангажираността на студенти или потенциални такива със съдържанието. Добър пример за това би било използването на профили във Facebook, в които преподавателите активно насочват вниманието на своите приятели и последователи към дейността, случваща се в университета. По този начин различни семинари, събития, срещи достигат до повече хора и им помагат да намерят средата или общността, която отговаря на техните интереси. Профилът на "Семинар за хуманитаристи" - група от млади изследователи към Факултета по славянски филологии към Софийския университет - съобщава на заинтересованите под формата на събития за предстоящите срещи. Камелия Спасова използва профила си във Фейсбук, за да разпространи информация за различни срещи и семинари, случващи се през академичната година. Амелия Личева също използва Фейсбук, за да привлече внимание към "Литературен вестник" и изследванията, публикувани там.

Споменахме вече, че софтуерът виртуална класна стая поддържа функцията запис от проведената сесия. Тези записи могат да бъдат селектирани за нуждите на университета и качени в канал, който да поддържа и засилва интереса на едно съвременно "видео-ориентирано" поколение. Създаването на допълнително взаимодействие и интерес в останалите социални мрежи ще подпомогне създаването и поддържането на т.нар. networking групи.

От анализа на приложените изследвания и от коментара на някои аспекти на образованието и присъствието на учебно съдържание в социалните платформи, можем да изведем две основни ядра, конструиращи ползите от използването на софтуера виртуална класна стая в хуманитарните дисциплини:

1. Ползите от синхронно учене/преподаване за качеството на образованието:

  • засилване нивото на ангажираност на студентите както с учебния процес, така и с преподавания материал;

  • засилено взаимодействие с останалите участници в групата и с преподавателя, разширяване на комуникативните възможности и ефикасното им прилагане с учебна цел;

  • незабавна обратна връзка и препоръки за подобряване на представянето или засилване на аргументите и уменията за ръководене на дебат и формирането на теза по проблем в устно изказване;

  • разчупване на модела лектор-слушатели, изместване на фокуса върху екипната работа и процеса на достигане до знание, засилване на аналитичните способности на участниците;

  • възможност да се интегрират разнообразни интерактивни и други материали незабавно в рамките на сесията.

2. Ползите от виртуална класна стая за привличане на студенти в хуманитарните специалности:

  • използване на сесиите за генериране на съдържание и създаване на канал за видеосподеляне - достигане до повече потенциални студенти;

  • използване на сесиите за популяризиране дейността на изследователите - споделяне на съдържание в различни платформи - научни и популярни;

  • създаване на присъствие на звеното, факултета, университета извън физическото място и модернизиране на самата представа за образование;

  • повишаване качеството и нивото на търсене на специалностите, които се възползват от възможностите за споделяне на съдържание и ангажиране на групи от хора със сходни интереси и търсения;

  • възможен приход от създаването и поддържането на канал/и в платформи за видеосподеляне.

 

Методология и резултати

1. Резултати от анкета "онлайн обучение - нагласи"

За целите на проекта беше проведена кратка анкета, целяща да установи някои тенденции в нагласите към онлайн обучението. Използвани са Google формуляри за направата на самата анкета, а социалната платформа Facebook е средството, чрез което тя е разпространена. Отговорилите на анкетата са общо 211 души от различни сфери на дейност и социален статут. 25% от анкетираните са изявили своята принадлежност към сферата на образованието, докато 80% се класифицират като работещи. Анкетата е свободно разпространена заради широкото приложение на технологии като виртуална класна стая в процесите на учене и квалификация, като цели да установи на базата на опита отношението към онлайн висшето образование. Друга причина за търсенето на широка публика е фактът, че проектът си поставя за цел да проучи възможностите за привличането на студенти към хуманитарни дисциплини, които предлагат обучение чрез виртуална класна стая.

32.7% от анкетираните, които имат хуманитарно образование, отчитат като много важно интегрирането на нови технологии в образователния процес. Разбира се, включването на различни технологични решения трябва да е балансирано и да води до добри практики в обучението. Много от анкетираните посочват като причина за започване на висше образование възможността да получат практически знания. От друга страна, повечето хора, които имат висше хуманитарно образование, са склонни да запишат второ такова, защото това би повишило квалификацията им и защото са отворени към придобиването на нови знания.

От фиг. 1 е видно, че по-голяма част от респондентите смятат онлайн обучението за улесняващ фактор поради възможността да присъстват пълноценно в занятието или курса, заложен в такъв тип обучение. Към процента за положително оценилите онлайн обучението можем да добавим и тези, които отговарят, че онлайн занятията ще им помогнат да научат повече. На другия полюс са онези, които изразяват негативно отношение към провежданото изцяло онлайн обучение - 10.4% мислят онлайн формата на обучение за отегчителна, а 9.5% твърдят, че това би ги отказало да учат въобще. Интересно е да се отбележи, че само 3.8% мислят, че онлайн обучението би ги затруднило. За съжаление, няма данни защо отчитат това като пречка. Възможните причини варират от технически (оборудване и интернет) до лични (смущение от недостатъчна компетентност при използване на различни програми и др.).

Анкета за отношението към университетските онлайн курсове

Фиг. 1

Поради броя на анкетираните не е възможно да се приведат всички индивидуални отговори за готовността на участниците да продължат своето образование и за причините, които ги мотивират в избора им. Ще групираме три от тенденциите в отговорите в таблица (табл. 1), като включим такива, които обобщено представят нагласите на онази част от анкетираните, които попадат в съответната категория. За да сме съвсем конкретни към целите и задачите на проекта, в избора на отговори се спираме основно на тези, които са дадени от анкетираните, причисляващи се към процента с хуманитарно висше образование. Положителните отговори съответстват на изведеното по-горе наблюдение, че голяма част от хуманитаристите са склонни към продължаване на своето образование. Неутралните и негативните отговори обаче очертават няколко проблемни зони в образованието (и в частност хуманитарното), които биха могли да бъдат преодолени чрез по-резултатно насочено образование. Например виртуалната класна стая изисква изцяло да се преосмисли методиката на преподаване, за да се зададат за изпълнение целите на учебното съдържание. Освен това предполага много по-голямо ангажиране от страна на всички участници в процеса на обучение. Ако обучаващите се чувстват, че онлайн курсът, в който са се записали, има реална практическа приложимост в полето на обучение, тогава голяма част от хората, които разчитат на различни квалификационни курсове, биха се ориентирали към университетско образование.

Табл. 1

Положителни

Неутрални

Негативни

Имам две висши, едното излишно, другото съм го изучил изцяло дистанционно, вкл. и държавния изпит от компютъра в хола. Но ми се учи още, да. Чакам да пуснат моята специалност.

Бих записала единични курсове, защото не се стремя към задължителна диплома.

Да, просто заради дипломата, не разчитам да придобия приложими знания и умения от университет.

Бих, разбира се. Дипломата означава 5 години общуване с относително интелигентни хора, по-широки интереси, по-висока обща култура. В повечето сериозни фирми е необходимо да имаш диплома, за да заемаш определена длъжност.

Продължавам да се образовам, записвайки се на онлайн курсове.

Не, защото методиката, както и материалът, който се изучава, е безкрайно остарял.

Разбира се, науката се развива постоянно. Не трябва да изоставаме.

Ако нещо ми липсва, по-скоро ще използвам курс с по-сбита програма и по същество.

Не, не виждам смисъл. За мен по-полезен би бил курс по чужд език или за придобиване на нови умения.

В същата анкета 31.8% от отговорилите заявяват, че не са използвали онлайн форми за обучение или бизнес срещи (фиг. 2). Тъй като цел на анкетата е да установи какви са нагласите от интегрирането на изцяло онлайн курсове във висшето образование, този резултат е изключително интересен с оглед на останалите изразени мнения, групирани в табл. 1. Тези данни резонират и с наблюденията на авторката в практиката ѝ при използване на виртуална класна стая в чуждоезиковото обучение. Повече от половината желаещи да се обучават онлайн изпитват сериозни затруднения с настройката на периферия като микрофон и камера, с намиране на правилния линк за достъп в мейлите си, дори с намирането на изпратените им материали. Този зев между очаквания и практика доста спъва първоначалната работа със софтуера. Редица по-стари изследвания в областта на онлайн обучението (Bullen 1997) констатират същия тип затруднения при обучението в онлайн среда. Редица потребители споделят, че търсенето на добра връзка, боравенето с различни компоненти онлайн ги затруднява и това води до негативни окачествявания на самия процес. Макар интернет потребителите през 90-те години на миналия век и първите десет от този да срещат пречки при осъществяването на онлайн форми на обучение, то при предварително обучение и разясняване на принципите на работа, много от тези пречки биват елиминирани. Това важи с още по-голяма сила днес, когато все повече и повече професионалисти и бъдещи студенти обръщат поглед към ползите от онлайн обучението - ако не друго, то със сигурност позволява на редица групи (с моторни затруднения, майки с малки деца и т.н.) да "намалят" усилието за присъствие в даден курс.

Анкета относно провеждането на онлайн сесии

Фиг. 2

В същото време този сравнително висок процент прокарва път за заключението, че въпреки доброто желание от страна на обучаващите се, възможностите да учат и да се развиват онлайн все още не са станали толкова "масови", че да се използват в широката практика. За съжаление, реални емпирични данни от работа със студенти и техните отзиви не са достъпни на този етап от проекта, но представят добра перспектива за бъдещи изследвания и подплатяване с данни на теоретичните обосновки, направени дотук.

2. Анкета специалисти - традиционна и виртуалната класна стая

За целите на настоящото изследване бяха интервюирани специалисти, които използват виртуална класна стая в практиката си. Ще резюмираме основните впечатления, които преподавателите са споделили за работата си със софтуера виртуална класна стая. Всеки от анкетираните използва софтуера повече от година и е минал поне две обучения за работа с функциите на виртуалната класна стая. Преподавателите, 10 на брой, са от сферата на чуждоезиковото обучение, като сред тях има и такива, които използват други езици (освен български и английски). Всички те работят със система за онлайн обучение, в която е интегрирана виртуална класна стая. Освен това разполагат и с електронни материали, достъпни през системата и не им се налага да използват шаблони в подготовката на уроците си. Много от преподавателите отчитат и други фактори за това, че не се възползват от функцията шаблони - претоварената програма, която не им позволява да подготвят шаблон, и разнообразието от обучавани, с които трябва да работят. Употребата на готови материали до голяма степен наподобява работата в традиционна класна стая, с тази разлика, че част от ресурсите в онлайн обучението са интерактивни и специално пригодени за работа в уебсреда. Друга разлика, която изтъкват анкетираните, е, че е много лесно да се използват аудио и видеоматериали, достъпни онлайн. Макар нужната техника за гледане на клип да е еднаква за традиционната и виртуалната класна стая, функцията споделяне на видеоклип много улеснява специалистите в практиката им. Писането на бяла дъска за част от специалистите предлага много повече възможности и е изключително лесно според собствените им думи.

В коментара за наличните функционалности във виртуалната класна стая, някои от анкетираните изразиха опасения от достъпа на обучавани до запис от проведената сесия. Главното недоволство беше, че интелектуалната им собственост и/или лични данни (образ, запис на глас и т.н.) могат да бъдат използвани недобросъвестно от обучаваните и да бъдат разпространени без тяхно съгласие и одобрение в пространството. Самият софтуер е защитен и записът на сесията е достъпен за сваляне само от администратора на системата за електронно обучение, но във века на хакерството има теоретична възможност от нелегален запис на част от случващото се във виртуалната класна стая. От друга страна, повечето анкетирани изразяват желание тяхната работа да бъде използвана с учебни цели - популяризиране на дейността на училището, в което работят, и увеличаване на собственото им усещане за професионален принос.

Едно от интересните наблюдения, споделено от преподавател, касае разликата в общуването между традиционна и виртуална среда на обучение. Според него в опосредстваната от медиума на виртуалното пространство среда се налага да преподава с повишен глас, за да е сигурен, че информацията ще стигне до получателя на съобщението. Тук фоновият шум и други смущения от традиционната стая, в която се помещават участниците, се заменя от чувството за съществуваща "преграда" между говоренето на преподавателя и участника. Този проблем, по-скоро психологически, отколкото технически, изразява определено предубеждение към виртуалната среда и успеваемостта на комуникацията в нея. В същия случай се наблюдава и редуцирано използване на функциите, които стаята предлага. Конкретният преподавател се задоволява с писане върху бялата дъска и подчертаване на важни части от изложението. По-скоро спорадични са употребите на визуален материал - добавяне на изображения и видеоклипове. Също така той докладва за появата на микрофония при някои упражнения за слушане, която се чува само от преподавателя. В същото време коментира, че неговите курсисти свикват много бързо и лесно с общуването и провеждането на обучение през виртуална класна стая.

Друг от анкетираните коментира, че повечето проблеми, които курсистите изпитват, произхождат от слабата им компютърна грамотност. Нивото на успеваемост на учениците на този специалист зависи от мотивацията им и няма разлика в начина на учене - през виртуална стая или традиционна. Несправянето с езика според него е свързано само с недостатъчната компетентност да се борави с компютърната техника.

3. Запис на сесия във виртуална класна стая

За да представим функциите и възможностите на виртуалната класна стая, направихме експериментален запис на лекция без участието на студенти. Идеята е да се демонстрират функционалностите в момента на използването им. Записът е точно копие на случващото се в стаята. Следните наблюдения са важни с оглед работата с виртуална класна стая:

  • отнема време да се зареди готов шаблон, което трябва да бъде предвидено от преподавателя и компенсирано по някакъв начин в хода на занятието;

  • когато се прави представяне по дадена тема, е добре да се помисли какви материали са подходящи за споделяне, особено когато видеото се прави с идеята за споделяне на съдържание;

  • записаната сесия е представителна за работа с виртуална класна стая, но на записа не е отчетено използването на функция споделен екран, може би защото в стаята има само един участник;

  • не е използвана функция презентация, което в конкретния случай е недостатък на презентатора.

 

Заключение

Настоящото изследване представя софтуерния продукт виртуална класна стая и на базата на функциите, заложени в него, се опитва да представи някои практически приложения на софтуера в онлайн курсове за обучение на университетско ниво. Изхождайки от теоретичната работа и изследванията на редица специалисти, се опитваме да покажем в кои случаи от практиката виртуалната класна стая би могла да бъде полезна. На базата на анкета за нагласите към онлайн обучението, можем да заключим, че този вид образование е все по-търсен и предпочитан като алтернатива на традиционното такова и налага нов подход към залагането на курсове в учебната програма.

От друга страна, практиката до този момент показва, че голяма част от хората, които желаят да се обучават онлайн, изпитват затруднения в боравенето с техниката, макар че са преминали начален инструктаж и имат на разположение писмени инструкции за употреба. Някои от специалистите също изпитват определени затруднения в боравенето с виртуална класна стая, макар че това се преодолява в практиката.

Можем да направим следните изводи относно ползите от интегрирането на виртуална класна стая в специалностите към Факултета по славянски филологии:

  • софтуерът е лесен за интегриране в съществуваща система за онлайн образование и може да бъде използван като пълноценен заместител на синхронното преподаване в традиционна среда;

  • използването на виртуална класна стая дава много възможности за превръщане на дадено занятие в занятие с интерактивно и ангажиращо съдържание, в което студентите са не просто "реципиенти" на знание, но и активни участници в създаването и усвояването на такова;

  • предоставянето на изцяло онлайн обучение би позволило на университета и хуманитарните специалности в частност да привлекат студенти от целия свят;

  • интегрирането на софтуера може да се използва за парична възвръщаемост, ако се използва функцията запис с цел популяризиране дейността на университетските преподаватели в канали за информация и споделяне, социални платформи и др.

Настоящото изследване отчита и някои слабости при представянето на софтуера виртуална класна стая. Най-големият недостатък е, че няма реална обратна връзка от студенти, които са получили някакъв вид обучение през виртуална класна стая. Но в същото време проектът си поставя за цел да запълни тази празнина в бъдещи изследвания за приложимостта на виртуалната класна стая във висшето хуманитарно образование.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Този проект е осъществен с финансиране по програмата на МОН "Млади учени и постдокторанти" от средствата, отпуснати на Факултета по славянски филологии към СУ със заповед на Ректора на СУ N РД 19-479/21.12.2018. [обратно]

2. През 2014 година приключва проект на Софийския университет за подготовка на университетски преподаватели от педагогически специалности за провеждане на онлайн обучение и практики (ПРОЕКТ BG051PO001-4.3.04-0011 Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския Социален фонд на Европейския съюз). [обратно]

3. За разликите между уеббазирано, електронно, онлайн и дистанционно обучение (Пейчева-Форсайт 2010). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Иванова 2013: Иванова, В. Перспективи и показатели на виртуалните образователни среди. 2013. <http://iict.bas.bg/SPIR/papers/V_Ivanova/Perespectives%20and%20Rrequirements%20of%20The%20Virtual%20Educational%20Systems.pdf > (31.08.2019).

Илиева, Сандалски 2006: Илиева, Г., Сандалски, М. Предимства и недостатъци на груповото асинхронно обучение по "Електронен бизнес". // Първа национална научна конференция с международно участие "Качество на висшето образование", Русе. 2006.

Мавродиева 2011: Мавродиева, И. Виртуалната академична комуникация: теоретични и практически измерения в контекста на електронното и дистанционното обучение. // Списание на Софийския университет за електронно обучение, 2011, бр. 2.

Пейчева-Форсайт 2010: Пейчева-Форсайт, Р. Електронното обучение - теория, практика, аспекти на педагогически дизайн. // Списание на Софийския университет за електронно обучение, 2010, бр. 2.

Рачева, Алексиева 2016: Рачева, В., Алексиева, Л. Достъпност на уеб съдържанието - насоки и приложението им в подготовката на учители за синхронното виртуално преподаване. // Образование и технологии, 2016, кн. 6, 268-275.

 

Angela 2019: Angela Carter - virtual classroom. // You Tube, 17.07.2019 <https://www.youtube.com/watch?v=rAwv-vbUOn0> (31.08.2019).

Falloon 2011: Falloon, G. Making the connection: Moore’s theory of transactional distance and its relevance to the use of a virtual classroom in postgraduate online teacher education. // Journal of Research on Technology in Education, 43(3), 2011, 187-209.

León-Gómez 2019: Leon-Gomez, A., Calderon-Garrido, D., Gil-Fernández, R. The use of social networks in a Virtual University. // Campus Virtuales, 2019, № 8(1), 99-109.

Martin 2019: Martin, J. Building Relationships and Increasing Engagement in the Virtual Classroom: Practical Tools for the Online Instructor. // Journal of Educators Online, 2019, № 16(1).

McLoughlin, Lee 2010: McLoughlin, C., Lee, M. J. Personalised and self regulated learning in the Web 2.0 era: International exemplars of innovative pedagogy using social software. // Australasian Journal of Educational Technology, 2010, № 26(1).

Cela 2016: Cela, K., Sicilia, M. Á., & Sánchez-Alonso, S. Influence of learning styles on social structures in online learning environments. British Journal of Educational Technology, 47(6), 2016, 1065-1082.

UNIR 2009: UNIR - La Universidad en Internet. // You Tube, 02.04.2009 <https://www.youtube.com/channel/UCwNJAWrliq71ezamX1Vyb7A> (31.08.2019).

 

 

© Ралица Люцканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2019, № 9 (238)