Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕПОДАВАНЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ В ПЕТИ КЛАС НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Пролет Петрова

web | Ботев и българската литература

От опита си на учител ще се опитам да изведа някои от проблемите, които поставя изучаването на Ботев. От творчеството на поета учениците в пети клас на българското училище изучават поемата "Хайдути". Ако нещо липсва в часовете по литература в училище, то това са знанията за историческото време, борбата за освобождение, хайдутството. Тъй като материалът, изучаван в часовете по история и цивилизации в пети клас, е свързан с античната история на света, се получава разминаване и необходимост да се въвеждат допълнително от учителя по литература исторически понятия, изясняващи времето.

Проблематизирането на понятието "турско робство" постави началото на поредица от дебати в обществото. Опитът да се подмени оценъчната позиция спрямо Oсманското господство на Балканите затрудни работата на учителите и породи редица въпроси. Проблемът развълнува и академичната общност. В писмо от 3 февруари 2016 г.1 историкът на Възраждането, акад. Иван Радев, изразява своето възмущение и недоумение:

Твърдението, че българското население в империята никога не е имало робски статут и аргументите в негова подкрепа - "българите били данъкоплатци и се ползвали на правото на собственост, наследяване, придвижване и т.н.", създават впечатлението, че става въпрос за робовладелска епоха или за филм за гладиатора Спартак, а не за действителността и живота след века на Просвещението, а не за европейския XIX век.

Храня макар и искрица надежда, че ще дойде време, когато ще се разбере кой гледа (а и се възползва) на историята като "слугиня на политиката". Такива като мен, занимаващи се с явления на 18.-19. в., няма да минат без термина "робство". Как да стане това, след като и в момента пред мен са куп документални страници за възрожденското ни минало... (Радев 2016).

В писмото акад. Радев припомня недалечната и нерадостна история на българите с няколко документирани спомени от "възрожденското ни минало".

Етническият състав на българските класове изисква внимание от страна на учителите при преподаването на материал от учебната програма, свързан с живота на българския народ по време на турското робство. При ясно очертаване на границата между минало и настояще, първото изискване на преподавателя по история и на този по литература (като литературен историк) е вярност към историчността на миналото. Изискване, което преподавателят трябва да постави най-напред към себе си.

Четенето в исторически контекст на "Записки по българските въстания", "Видрица", "Цената на златото" и др., споменати от Иван Радев, не проблематизира, а спомага разбирането и изучаването на тези творби. В писмото литературният историк цитира понятията, които използва Боян Пенев в своята "История на новата българска литература" - "политическо робство", "духовно робство", "икономическо робство". Тъжната ирония, с която акад. Радев показва, че е невъзможно да се замени заглавието на "първия роман на Иван Вазов", води до редица въпроси с ясен отговор. Нима Иван Вазов, който е съвременник на събитията, не е осъзнавал на какво са подложени сънародниците му, каква е политическата обстановка през XIX в., и че България не съществува на картата на Европа по това време? "Под игото" е роман за порива към свобода в епохата на робството. Заглавието подчертава това. "Вярно е, че не става дума за термин, а за едно от езиково гледище "невинно" членуване, но все пак...", завършва своето писмо акад. Иван Радев (2016).

По своята художественост поемата "Хайдути" е близка до хайдушкия народен епос. Би било добре преди изучаването ѝ учениците да се запознаят с юнашките народни песни, герои на които са Крали Марко, Крал Вълкашин, Филип Маджарин, чиито имена са наследили имената на предишни юнаци, възпявани откакто съществува българският народ, твърди фолклористът Анчо Калоянов. Според Даниела Минчева е редно да се обясни на учениците тази "еволюция" на образа на епическия юнак (Минчева 1994: 119). Изучаването на хайдушките песни също е важно за навлизането на учениците в света на хайдутина. Хайдутинът, който е волен син на Балкана, въплъщение на младост и свобода. Важно е да разберат, че борбата му е не само срещу националното, но и срещу социалното потисничество. Максимата на Ботевия хайдутин е "доброму добро да прави - лошия с ножа по глава". Много по-разбираема ще стане творбата, ако учениците са изучавали вече юнашките песни и хайдушкия епос. Хайдушките песни, възпяващи "вехти войводи", закономерно следват еволюцията на "историчното" като отражение на определен тип мислене (светоглед) и специфично го проектират върху фолклорните текстове, изразяващи колективния модел за героично поведение. В този смисъл особено важни, според фолклористите, се оказват връзката на хайдушките песни с епоса, както и ролята им при изграждане на българското национално самосъзнание (Моллов 1994: 149). Тодор Моллов се позовава на Боян Пенев в твърдението си, че "хайдушките песни изразяват този етап в развитието на народностния дух, когато колективното съзнание на народа се превръща в дейна сила. В същото време те свидетелстват за една спокойна жизнерадост, бодрост и непоколебима вяра в бъдещето - в тях са отразени тъкмо онези белези на националното съзнание, които са тъй отличителни за времето на нашето Възраждане" (Моллов 1994: 149). Запознаването с хайдушките песни и легенди за Страхил войвода, Индже войвода, Вълкашин войвода биха обогатили учениците и биха им помогнали в анализа на поемата "Хайдути".

Петър Динеков подчертава, че "голяма група стихотворения на Христо Ботев рисуват самата националноосвободителна борба и нейните герои" (Динеков 1983: 97). Според Динеков прякото участие на Ботев в революционното движение, близостта с революционните дейци и отдадеността на идеала за свобода му помагат да "нарисува незабравими образи и картини и да създаде ненадминати поетически шедьоври" (Динеков 1983: 97). Изследователят определя основната задача на поета като "изображение на хайдушката борба не само срещу политическото робство, но и срещу социалното потисничество, възсъздаване на освободителните надежди на българския народ". Петър Динеков също установява близостта на Ботевите стихове с народната песен. Възхищава се от умелото "използване" на хайдушките песни - тяхната образност, език, поетика, стих. Близостта между хайдушките песни и стиховете на Ботев изследователят на българския фолклор вижда в поредица от образни, тематични и социални мотиви: "запевът, отношението на майката към желанието на сина да стане хайдутин, съдбата на аргатите в чорбаджийския дом, конфликтът с вуйчото чорбаджия и др." (Динеков 1983: 102).

Тодор Моллов споделя мнението на Петър Динеков за близостта между двата епоса - хайдушкия и юнашкия, като посочва също така: патоса на героизма, силните страсти и възвишените чувства, без техните обобщения да достигат до хиперболизацията на образите и епичността на поетическия разказ. В съпоставка с направеното от П. Динеков обобщение, Т. Моллов подчертава: "отсъствието на митологичен фон, силна тенденция към реализъм и историческа конкретност в изображението (което ги сближава с историческите песни), демократизъм, силен лиричен елемент и психологизъм при изграждане на образа на героя, поява на социален конфликт, оптимизъм, изграден върху една нова вяра в силите на народа като израз на промененото народно съзнание" (Моллов 1994: 149).

Тези исторически конкретизации, необходими за да се разграничат видовете художествена словесност във фолклора и да се изясни близостта на Ботевата поезия с тях, се отнасят до предварителната подготовка на преподавателя. При работата с учениците в пети клас те не могат да бъдат пряко прилагани, но касаят компетентността на учителя и умението да ги съотнесе към конкретната творба.

Образът на песента е основен във въведението на поемата "Хайдути". Лирическият герой иска да пее "песни юнашки, хайдушки", възхваляващи подвизите на Чавдар войвода. Песента е разказ за героични подвизи и слава. Песента се предава от поколение на поколение. Дава пример за това, как се живее героично и достойно. Отделни схващания за характера на Ботевата поезия могат да си противоречат, в едно обаче те никога не са различни - нейното "влияние" от народната песен. За П. Динеков народната песен е първата учителка на младия Ботев по поезия (Динеков 1983: 102). С критическа вещина това наблюдение е изказано и от Б. Пенев: "Ботев е повлиян значително от рамерите на народната песен, от нейния ритъм, проявява силно развит усет за нейната иманентна музика: не подражава външно на тая песен, не я преповтаря, а се вживява във формите ѝ и ги пресъздава, като влага в тях себе си" (Пенев 1978: 87).

Историята на стихотворението е интересна за учениците. Захари Стоянов отбелязва, че годината на създаване на творбата е 1866 г., време, в което Ботев е в Одеса в "класовете на гимназията". Интересът на учениците може да се задържа върху творбата и с продължението на историята ѝ, за което предполага З. Стоянов. Позовавайки се на З. Стоянов и Ст. Стамболов, П. Динеков обобщава: "тая поема била още много дълга, обемала цяла една епоха чак до революционния период" (Динеков 1983: 102).

Учителят би могъл да работи с похватите, с които е изграден образът на Чавдар. Да насочи вниманието на учениците върху пряката характеристика на героя - неговия портрет и неговата биография, както и върху косвената характеристика - речта, поведението, постъпките му, отношението му към вуйчото, бащата, майката и самите поробители. Въпреки че с тези похвати учениците ще се запознаят в шести клас, тук те биха могли да се използват като насока на анализа.

Подзаглавието на "Хайдути" - "Баща и син", веднага може да отведе подрастващите към усещане за възмъжаване и приемственост. Интересен въпрос, над който учениците биха могли да помислят, е за подзаглавието, въпреки че основно място в творбата заема диалогът между Чавдар и майка му. Всъщност въпросът е за приемствеността между баща и син, между две поколения борци за свобода (Тотев, Севдалинова 2008: 54-58). В предишните часове учениците са се запознали с биографията на Ботев и сега могат да разсъждават върху въпроса: "Има ли моменти в живота на Ботев, които потвърждават, че той носи в себе си идеята за пътя на баща и син?".

Работата над лирическия увод може да включва много въпроси като: Към кого се обръща Ботевият лирически "Аз"? Защо е необходима мелодията на кавала? Какво се влага в глаголите "викна" - "запея"? Към кого е адресирана песента? За кого разказва песента? Не на всички въпроси учениците ще отговорят, разбира се, но е важно да усетят романтичната извисеност, волността, красотата на песента във въведението на поемата.

"Хайдути" поставя проблема за личния избор на човека в един робски свят и в света въобще... Дали да се примири, за да оцелее, прекланяйки глава, или да поеме рискования път, осеян с опасности. Това всъщност е вечен въпрос, вечен нравствен избор, който се отнася до житейските ценности. Драматичният конфликт в поемата може да бъде видян и като изконния, винаги актуален конфликт между "млади" и "стари". Би било добре да се дискутира с учениците на тази тема, тъй като литературата, синтезиран духовен опит, учи на живот.

Силата на Ботевата личност, непримиримостта му са качества, които са близки до младите хора. Младостта ги сближава с лириката на поета, непокорността ги кара да отворят сърцата и умовете си. Учениците разбират силата на стиховете, възпламенява ги протеста срещу робството, увличат ги смелите поетически жестове. Героят на поемата "Хайдути" е непримирим, решителен, емоционален. Каквито биха искали да са и младите хора, които поглъщат думите му от страниците на учебника. Трите образа - автор, лирически герой и читател се срещат. Тук беседата между учителя и учениците може да бъде водена чрез въпроси, които са много близо до техния читателски опит. Какво иска майката? Какво иска бащата? Бащата - "на книга да се изучи, или хайдутин направи", но майката е категорична, дори произнася майчина клетва: "ала те клетва заклинам... на книга да се изучиш". Какво е значението на майчината клетва и защо стихотворението завършва с плача на майката? (Васева 1994: 185). Всички действия на майката изразяват нежност, обич, но и мъка, и тревога. Огромната ѝ скръб е събрана в метафората "камък ѝ падна на сърце". Могат да се поставят въпроси, върху които учениците да разсъждават - от какво са предизвикани тези думи, какъв е животът на Чавдар, защо толкова категорично убеждава майка си в своята правота, каква е реакцията на майката. Интересен е въпросът открива ли се прилика между образа на Чавдар и самия Ботев. Думите на Ат. Далчев, цитирани от М. Васева: "Когато е разправял историята за Чавдар войвода, разправял е своята история", биха дали насока на разсъжденията и основание за дискусия.

Образователните цели по литература изискват учениците да обогатят своите знания относно конкретната епоха на автора и живота в нея, да правят сравнение с времето, в което живеят самите те, както и връзка между минало, настояще и бъдеще. Да развият умения за анализ, за работа с текст, за самостоятелно мислене. Да разграничат преминаването от личното към общото в поемата "Хайдути" - от съдбата на Чавдар към преклонението пред родината. Един от най-вълнуващите моменти в стихотворението е поетичното "структуриране" на отечеството:

Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско,
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...

Славата на героя Чавдар се пее от цялото родно пространство. Песента символизира преклонение. Изброяването изгражда разгърнат и детайлен образ на родното. То е мислено като необятно, изпълнено със свобода. Тук може да се обърне внимание на противопоставянето между художественото пространство във въведението и това в същинската част. "Сборовете", "седенките" и "хладните механи" са пространство на спокойно, но ограничено и робско съществуване. Там, долу, песента за Чавдар е порив към свобода. А горе, във високото и необятно измерение на свободата, песента е заслужената оценка за делата на героя.

Връщането на учениците към началото на стихотворението затваря кръга от разсъждения. Своеобразната поетическа прегръдка, с която отечеството увенчава героя, би могла да приключи работата над поемата "Хайдути", но само в рамките на урока. Любовта на Ботев пред това отечество, преклонението, с което пише за него, копнежът към свобода, непокорният му поглед - всичко това ще остане като поетическо въздействие над учениците. До следващото стихотворение на поета.

Преподаването на Ботев в пети клас трябва да стане начало и подготовка за работата на учителя в следващите класове. Както и за последващото по-сложно и цялостно четене и разбиране от учениците на поета, във вдъхновените противоречия на който се възпламеняват противоречията на неговата епоха. Силата на отрицанието, присъщо на духа и творчеството на Ботев, го прави неразбран за съвременниците му, обрича го на своеобразна духовна самота. Той отхвърля, ненавижда, не се съгласява с обществената максима, че "склонената главица сабя не я сече", негодува, бори се, търси промяна, истина, свобода.

В спомените си Ив. Вазов, който се среща с Ботев през 1870 година в Браила и година по-късно в Галац, пише:

А тоя момък не мислеше като другите. Неговият ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислящи умове и ги смущават, и ги плашат.

В неговата глава се въртяха мътни, неясни и смели някои мечти, някои бъдещи големи планове, невъзможни може би, но които се появяват само в главите на хората, които чувстват, че тяхното назначение е по-високо, по-идеално, отколкото да работят и мислят само за насъщния хляб. Равенството с тълпата, в което го туряха обстоятелствата, унижението, в което го поставяше нуждата, убиващата нужда, го мъчеха, възмущаваха. Той беше жив протест против неравенството, против неправедното възвишение на някои в общество. (...) Ботев беше роден, за да стои по-горе от общото равнище (Вазов 1976: 42-43).

Б. Пенев посочва "самопроизволната и първична мощ" на личността на поета:

Погледнете неговия портрет, и вие веднага ще я почувствате - в неговия повелителен и горд поглед: той е строг, навъсен, почти суров. Нещо здраво и мъжествено, мощно и стихийно ни облъхва от властния му образ - една секунда още и това съсредоточено и силно чувство ще се разрасне в някакъв нечуван подвиг. Когато го гледате, вие ясно долавяте, че това е един необикновен човек - с енергични, широки и решителни жестове. (...) Колко много му подхожда, когато казва за себе си, че иска да викне - да запее песни хайдушки, юнашки... Има нещо безкрайно красиво в тия жестове и външни черти и в тоя пламък на очите. Собствено, това не е нещо външно - по-скоро то е одухотворена, вътрешна красота, която избликва навън (Пенев 1978: 58).

Поетът-революционер се извисява като необикновена личност, несъизмерима с нормите, на които се подчиняват някои от съвременниците му. Със силата на своя необикновен ум и на проникновеното си мислене Ботев вижда задачите на нашето националноосвободително движение в светлината на големите идеи за историческото развитие на човечеството. Той прозира дълбоко в истината за съвременния му свят - и като социално устройство, и като нравствена атмосфера. Борческият дух на поета се сблъсква с установените порядки, многовековната примиреност, продажния морал. От този сблъсък се ражда характерната за творчеството на Ботев дълбоко сатирическа струя, насочена към всички явления, които носят печата на консерватизма и застоя. Революционната идея добива художествено въплъщение и естетическа висота.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Писмото, което е част от личния архив на академик Иван Радев, беше любезно предоставено от него. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Вазов 1976: Вазов, Ив. Неотдавна. Лични и исторически възпоминания от събитията в 1876 година. // Иван Вазов. Събрани съчинения в двадесет и два тома. Т. 6. София: Български писател, 1976.

Васева 1994: Васева, М. "Хайдути". // Алманах за шести клас. Велико Търново: Абагар, 1994.

Динеков 1983: Динеков, П. Хайдушко-революционната тематика в поезията на Христо Ботев. // Творби и проблеми Литературни анализи в три тома. Том 2. София: Български писател, 1983.

Минчева 1994: Минчева, Д. Крали Марко - митически и исторически герой. // Алманах за шести клас. Велико Търново: Абагар, 1994.

Моллов 1994: Моллов, Т. Хайдушките песни - между Средновековието и Възраждането. // Алманах за шести клас. Велико Търново: Абагар, 1994.

Пенев 1978: Пенев, Б. Христо Ботев. // Пенев, Б. Изкуството е нашата памет. Варна: Георги Бакалов, 1978.

Радев 2015: Радев, Р. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 2015.

Тотев, Севдалинова 2008: Тотев, П., Севдалинова, М. Помагало по български език и литература. София: Персей, 2008.

Цанева 1983: Цанев, М. Творби и проблеми. София: Български писател, 1983.

 

 

© Пролет Петрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Ботев и българската литературa. Нови изследвания. Съст. и ред. Антония Велкова-Гайдаржиева, Виолета Русева. Варна: LiterNet, 2018-2019