ЗАДУШНИЦА

web | Жената - грешната и святата

В памет на сестра ми Мария

1
Градът на мъртвите - последното пристанище,
заспало кротък сън край бурен океан:
не чуват жителите тука нищо -
ни буйний рев, ни сводът разлюлян.

Отдавна са захвърлили те всички грижи,
мечти, надежди, устреми, борби.
Сърцето им ни обич, ни омраза движи,
ни радва се за нещо, ни скърби.

От гробните портрети гледат мълчаливо
усмихнати девойки, радостни момци, -
напразно каменните ангели сълзи проливат,
окичени с увехнали венци.

И само, като скръбни привидения,
когато дойдат тука траурни жени,
скръбта като вълна неусмирена
се плисва и проточено звъни...

2
На твоя гроб стоя днес наскърбена,
и сетните сълзи в очите ми текат -
нима това е оня дивен кът,
към който ти вървеше вдъхновена!

Една купчина пръст,
един полегнал кръст,
мълчание, забрава... Степен вятър
полюшва около тревата.

Къде са днеска твоите очи?
Гласът ти де звучи?
Кому сърцето ти раздава топлина,
и твоята усмивка - светлина?

Какво си днес? Дали си оня облак бял,
в небето на почивка спрял,
или си дъх на някоя тревичка, -
гласът на пеещата птичка?...

Върху пръстта корава коленича,
прегръщам камъка студен...
Напразно те зова... Сърцето, що обичах,
до него няма път сега от мен.

3
Градът на живите дими, и къщите
със облаци от прах загръща,
а тука тишина и въздух син.
а тука - дъх на цъфнал крин...

Кажи, защо е тая врява,
борба и кървава разправа,
щом тук на всички алчността
ще утоли завинаги пръстта?

Защо трепери всеки над благата,
като че ли безсмъртен ще живей,
и никога ли няма на земята
за всички радост да изгрей?

Един косач усмихнат преминава,
разнася дъх на билки и треви...
О, Ти, на мъртвите що даваш тук покой, забрава -
света на живите благослови!

© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019