СВЯТА НОЩ

web | Жената - грешната и святата

И ето тази първа свята нощ,
когато бурята най-после спря,
лежах на някакъв незнаен бряг
след дълга яростна вълна с вълните
и нямах сила ни за вик, нито за стон...
А като охлювче, в черупката си бяла свито,
във сън дълбок до мене спеше то,
във снежнобяла пелена повито.
Потръпваше сърцето ми все още
от тайната и чудото велико
и помнех само мъничката стая,
потънала във здрач и сънена омая...

И ето - изведнъж
една вълна, надигнала се в мрака мощно,
отново ме заля,
повлече, залюля
помежду странна скръб
и непозната радост.

Умираше ли някой там - или
все още някой нов се раждаше?
И пак се борех аз отново,
И пак да викам бях готова.

Но сплетени усещах своите нозе, ръце,
тежеше камък бял на моето сърце
и тънех аз и сещах бездната под мене как расте...
В миг - топъл дъх над мене се надвеси
и някой в синята си мантия като дете
загърна ме и някъде понесе.
И падна тъмната завеса,
нощта разкри огромен кръгозор
и огнени кълба безмерната вселена
опасваха във кръг пред моя смаян взор.
Не бяха то слънца,
а хиляди сърца
раздаваха кръвта, струеха любовта си
и всеки миг загасваха и се топяха.
А някъде възпламваха отново светове
и сплитаха с лъчи верига безначална...
И нежен глас дочух да ме зове:
"Ела, новородена майко!"
И светъл лъч прониза моето сърце.
И стана сладко, топло в тоя час,
като че ли на майка си на скута
заспивах, вслушана във топлия ѝ глас...

Когато сепната очи отворих,
блестеше изгревът във моите прозорци
и в тоя миг
със първий лъч, пронизал стаичката тиха,
незнаен глас, като за помощ вик,
зовеше ме за първи път.
И лакомо устенцата се впиха
в топлата ми гръд...

© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019