СРЕБЪРНИ РЪЦЕ

web | Жената - грешната и святата

Сънувах: слънцето над нас угасна,
небето потъмня.
Светът, във черна пропаст тласнат,
потъна без лъча от светлина!
И хората се блъскаха край мене
като слепци, лишени в миг от зрак,
и викове на стъпкани, ранени,
изпълваха настъпилия мрак.
От бездната влечуги допълзяха,
засплитаха се в нашите нозе,
отровни скорпиони около гъмжаха,
и ужас всякое сърце обзе!...

В тоз миг - една ръка сребристобяла,
ръка от светлина,
протегна се над нас
и в мрака пална
една звезда!...
Тя пламна, полетя и разгоря се
и спря се на възбог,
и с всеки минат час растеше в огнено кълбо...

Отдъхваше от ужаса земята,
и мракът се топеше всеки миг,
а радостта бе грабнала сърцата
в един възторг велик.
И питаха се всички от тълпата:
Чия бе таз ръка?...
Тя всекиму се струваше позната,
кой знай отде и как.
И всеки спомените си зовеше,
разказваше на глас:

- Веднъж, в детинството ми, помня, беше,
в реката паднах аз
и почнах сред водите да се давя.
Един човек ръка такава
подаде ми тогаз!
- На майка ми, на майка ми ръката!
Такава, спомням си, като дете
я виждах сънен в мрачината,
когато се протягаше ноще
да ме завива - мека, блага -
или, кога изгарях в треска зла,
на челото ми сещах да се слага
като повей от някакви крила!

- Това бе тя! Това бе тя - незабравима!
Ръката бе на моята любима!
Такава светла, чиста, озарена,
ме водеше тя някога в света.
Но мъртва клюмна тя пред мене,
и оттогава всичко опустя!

- В планинско място случих се веднъж, -
разказваше там други сред тълпата. -
Валял бе през нощта стихиен дъжд,
и мостът срутил бе се над реката.
И ето там един работник беден
мина с секира под ръка.
Поспря се, пакостта погледа
на буйната ръка,
па бързо в близката гора дърва отсече,
разчука се, задялка... Пак
порутения мост препречи до другия бряг.

Когато свърши, той поспря се,
ръце кръстосал на гърди,
и ням загледа се унесен
в буйните води...
В тоз миг бе тъй сияен, тъй доволен,
като че от иконата светец черковен,
с ръце излени от сребро
за стореното на света добро!...
И таз ръка над нас такава беше:
ръка спасителна, творяща, чиста,
ръка за себе си награда що не иска! -

*

А светлото кълбо все повече растеше
и гонеше със ярък слънчев плам
тъмата и чудовищата там.
Една лъча и мен в тоз миг погали,
и аз открих очите си заспали:

Изгряваше в небето ясен ден
и сребърни ръце протягаше към мен.
Вървяха хора - всеки негде устремен,
понесъл до сърцето си в света
една сънувана мечта!

© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019