СЕЛСКИ ЖЕНИ

web | Жената - грешната и святата

Като набраздените есенни угари
са лицата на тия жени -
сякаш ровил е с тежки плугове
в тях животът през всичките дни.

Тъмни забрадки, лица почернели
и попукани сухи ръце,
две очи под забрадката крият несмело
всяка жажда на свойто сърце.

Те вървят в тая улици прашни
и приведени носят на гръб
свойте рожби -  товара всегдашен:
и надежда, и радост, и скръб.

Колко люлки напразно люляни
знаят тези корави ръце,
колко живи, незараснали рани
крие тяхното тръпно сърце!

Денем над нивите, нощем над люлките,
там и тука кърмачки в света,
със сърп във ръка, с дете или хурка -
те като плодни дръвчета растат

и навеждат гръдта си корава,
тая тъмна, плодоносна плът,
дето щедро сама се раздава
и безсмъртна е в самата смърт.

© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019